По повод откриването на ДОГОВАРЯНE, публичната програма на Център за социална визия, проведохме дискусия с колеги, които в практиката си не само развиват едно съвременно понятие на социалното, но имат и ясно съзнание за прилагани от тях политики и техните резултати. По време на дискусията говорихме за това какво насочва дейността на тези организации, с какви предизвикателства се сблъскват те и каква институционална и публична подкрепа е нужна в бъдеще.
В събитието взеха участие: Цвета Дойчева, основател на „ХОД движенческа лаборатория“; Неда Соколовска и Рада Езекиева, „Студио за документален театър VOX POPULI“; Гео Калев, съосновател на „Мини Арт Фест“ и „Социален цирк“; Владия Михайлова, главен куратор на новооснования РЦСИ „Топлоцентрала“; Дима Стефанова, основател на образователната платформа за изкуство и дизайн Know-How Show-How; и Янина Танева, съосновател на „Фабрика за идеи“ и „Резиденция Баба“. Дискусията бе модерирана от Виктория Драганова, инициатор на Център за социална визия и Swimming Pool.
Във видеото може да гледате пълните представяния на участниците, по-ф долу споделяме с вас някои важни акценти, както последвалата дискусия, която не е включена във видеото.
ОТПРАВНИ ИДЕИ В ПРЕДСТАВЯНИЯТА
Гео Калев / „Мини Арт Фест“ и „Социален цирк“
„Социалният цирк е иновативна форма за работа с деца, смесваща психодраматични техники с изкуство и игра. Получава се едно пространство, което ние смятаме за наше и защитено. Как постигаме това? Като премахваме бариерите – на езика, на разликите в пола, на нашата идентичност, на нашето минало. Нашата цел през последните пет години е да създадем технология на комуникацията. Какво означава да окуражаваме хората, които нямат надежда? Означава да ги накараме да се чувстват и те победители, като всички нас, и по този начин и те да пожелавят също да участват в нашето общество, да се включат в социалното.“
Янина Танева / „Фабрика за идеи“ и „Резиденция Баба“
„Българските села са мястото, което е номер едно по социална изолация, по липса на достъп до културно съдържание. 80% от бюджета е тук в София, но 80% от нуждата е там. Смятам, че национален приоритет трябва да бъде достъпът до култура, който да бъде много по-гъвкав, както и регионализацията по отношение на културните институти. Основното в новата културна стратегия трябва да бъде тази децентрализация. Ние трябва да излезем от зоната на комфорт и вече наистина да се протегнем, защото съгражданите ни живеят в една културна пустиня. Социалното го виждам донякъде реактивно, тоест да бъдеш способен със смирение да чуваш, да разбереш нуждите на едно място, на един квартал, без да налагаш собствената си визия предварително.“
Дима Стефанова / Know-How Show-How
„Това, което от самото начало се опитахме да включим в програмите на Know-How Show-How, е да работим с ресурсите, които са налични и да обърнем вниманието на това, което имаме около нас, и на това, което можем да използваме. В момента сме нов екип (Филип Бояджиев и Ивелина Гаджева) и нашата цел е да се свържем с този потенциал и него да свържем с потенциала, наличен в заобикалящата среда.“
Неда Соколовска / Студио за документален театър VOX POPULI
„В един момент си дадох сметка, че не искам повече да бъдем между четири стени, че театърът е време да започне да излиза от театралната зала, от това прашно пространство, което няма кислород, в което връзката между актьора и зрителя е фронтална и винаги зрителят е по-ниско, а актьорът е някъде качен на сцена и отдалечен.
Затова започнахме да търсим начин за директна връзка, да излезем навън при хората, да се върнем при тях по някакъв начин, да им върнем историите, които те са ни дали. По този начин искаме да достигнем до онази публика, която иначе много трудно ще вкараме в театралната зала...
Също така, бихме искали да започнем да използваме методологията, която вече имаме, и практиката, която сме натрупали, за да съхраняваме памет. Това е един много хубав пример за това как театърът може да се интегрира с общността и да вземе от нея, но и да ѝ даде. В тази посока ще продължаваме и занапред и все по-малко ще работим на сцена, защото аз лично не виждам много голям смисъл в тази конвенция.“
Цвета Дойчева / ХОД движенческа лаборатория
„Четиримата души, които в момента водят класовете си в ХОД, са съмишленици, защото разглеждат движението в много некласически формати и изследват тялото, полагат усилия да намерят какви са взаимовръзките в тялото и по какъв начин ние можем да подобрим това движение, което имаме ежедневно. Отделно от това, в момента се подготвя един проект „Инкубатор“, в който ще се дава възможност за движение на така наречени бивши танцьори, „бивши“ артисти. Защо „бивши“ – защото тук, в България, има едно неблагоприятно название на хора, които са практикували нещо преди, но в момента са в сянката, дали поради физически или идеологически, или някакви пречки не могат да продължат да го правят, а имат желание да продължат. Друга успоредна линия е мястото да има един неделен вариант, един слот за малцинства или за групи, които нямат възможност да плащат наем или да използват пространство другаде.“
Владия Михайлова / Топлоцентрала
„За мен това, което е било изключително важно винаги, е една социализация, едно връщане на институцията на хората. Институциите трябва да се върнат на хората, на художниците, на обществото. Топлоцентрала е първият културен институт с публично финансиране, който има съвсем различна история на произхода си: той идва от инициативата на независимата сцена. Вярвам, че Топлоцентрала има възможностите и ресурсите да покаже, че нещата могат да се случват по различен начин и да промени много неща в културното поле – от това как функционират театралното пространство или художественото пространство, до това как културният институт е обърнат към публиките, как работи с общности, кого допуска, колко е динамичен, какви ресурси дава, до това за какво в крайна сметка ни е необходимо, за да живеем в едно по-малко фрагментирано общество. И вярвам, че образованието и културата имат ресурсите да помагат тези огромни пропасти да се преодоляват.“
ОТКЪСИ ОТ ДИСКУСИЯТА
Виктория Драганова Всички дотук повдигнати теми са и въпроси, които от доста време мислим и дискутираме в Център за социална визия – за институцията, институционалността, за създаването на пространства, в които работим и живеем, за общуването и разговора, за вслушването, за създаването на общности. Забелязвам, че трансформацията също e на фокус: всички ние се трансформираме постоянно, придобиваме нови измерения на работата. Също така, споменахме вслушването в миналото и нуждата от създаване на архив. Иска ми се да отворя дискусията с един единствен въпрос: От какво още се нуждаем?
Румена Калчева Аз само с една дума ще кажа – нуждаем се от съмишленици, с които да сме в постоянна връзка.
Филип Бояджиев Нуждаем се от това да сме заедно и това, което се случи току-що, за мен е такъв гигантски заряд – да видя много хора от различни сфери на изкуството, с които мислим по много сходен начин, и възможността да обменим и чуем за мен беше уникална; и трябва да се замислим наистина какво можем да направим, за да променим средата. Или всъщност може би правим достатъчно – това също може да е интересна гледна точка.
Иван Бонев Една от основните причини аз лично да се включа в тази инициатива беше нуждата да се попълни една дупка в образователната ни система. Едно от нещата, от които мисля, че се нуждаем, е по-добро документиране и по-добро разпространение на методологиите, които разработваме в контекста на нашите практики.
Филип Бояджиев Възможно ли е да се върнат институциите на хората и нужно ли е, или е време за нови, независими форми, които да заменят тези тежки институционални структури?
Владия Михайлова Mисля, че е абсолютно възможно. Институционалните структури са тежки до голяма степен заради хората. Институциите в България съдържат, в тях е капсулиран и затворен огромен инфраструктурен и финансов ресурс – и дори не просто е затворен, а неоползотворен, така да се каже. Освен това институцията дава една трибуна на разговор, която е съвсем независима от независимия сектор; това ми е била мотивацията да остана вътре в институцията. Хората вътре не са непременно лоши, а просто хора, които се движат от този институционален хабитус и тази инерция.
Трябва да преодолеем логиката на „тези са в институциите, тези са извън институциите“. Институциите са наши; просто трябва да искаме повече от тях, и то непрекъснато.
Виктория Драганова Кой каква отговорност има и каква възможност за действие? Тук за мен се появява въпросът и като организация, и като индивид; всеки да поеме отговорността си да действа там, където може. От какво се нуждаем – и какво можем да направим, как действаме нещо, как го изискваме?
Дима Стефанова Тук идва и въпросът за личната отговорност и как една личност всъщност прави промяната – и колко са важни хората, които седят на тези позиции, било то институции или неправителствени организации. Аз мисля, че и двата сектора са еднакво важни за средата, за да се обогатяваме, да виждаме неща, които само от нашата си перспектива и позиция не можем да видим; и мисля, че сме си неободими един на друг точно за да обогатим средата и да можем да се допълваме. Аз не виждам някаква конфронтация, по-скоро бих искала да имаме диалог и сътрудничество, това е.
Виктория Драганова Нуждаем се от публични програми, където изкуството стъпва извън белия куб, извън институцията.. С появяването на програми като „Открито“ и „Навън“ започна и този дебат за това как изкуството, което се появява навън, общува с общността. Дали процесите се задават само от артиста, или те се появяват впоследствие при дискусия. И всъщност се оказа, че огромният проблем е как общината организира, ръководи и доколко желае този процес. Защото в повечето случаи всичко е оставено на артиста, който трябва да измисли как да се проведе дискусията. Но всъщност тук трябва да има една много по-широка база, която да бъде подадена и от артиста, и от общината, и от институциите, и от всякакви периферни организации, така че този диалог наистина да се осъществи. Не става въпрос само да презентираме нещо, а да го генерираме в съответната среда.
Янина Танева Това е голямата тенденция последните 20 години – демократизация на културата.
Владия Михайлова Трябва да се артикулират различни нужди по начин, който да бъде комуникиран публично, без те да са в конфронтация с други нужди… Много е случаен начинът, по който в момента се прави културна политика и това се дължи на повтаряеми стратегически грешки.
Неда Соколовска Аз се чувствам много обнадеждена какво става в нашия независим микросвят. Мисля, че все повече започваме да оформяме общности, които вървят в много добра посока, и това, че вече има институции, които започват да търсят начини да се реформират, е много важно. Тоест, институциите все повече започват да търсят начин да диалогират с общностите, но също и със свободните артисти, с независимите инициативи – и така трябва да бъде… Но истината е, че нещата вървят на добре и също като че ли има едно осъзнаване на това, че заедно можем да правим много повече неща, отколкото поотделно… Защото тази взаимопомощ и това сътрудничество между различните лица, групи и организации в тези сектори е много важно нещо. За мен когато тази мрежа се оплете и стане много стабилна, тя може да постигне много, тя може да бутне, тя може да изгради, и вече за каквото искаш да я ползваш. Тази мрежа, оттам тръгват нещата – така че, такива срещи, такива дискусии, такива инициативи, такива хора, това е, от което наистина имаме нужда, това си мисля.
Цвета Дойчева Това събиране и говорене, говорене, говорене е също споделяне на практики, което липсва. Мисля, че на много от хората, които искат да вършат неща, им липсва знание, което могат да придобият. Не че това не се случва, но би могло да се случва и в по-ускорен ход, защото това скъсява пътя на хората след нас. Споделянето на практиките и говоренето всъщност осъществяват страшно много потенциал, който според мен не се губи, и това дава възможност на тези, които предварително си мислят, че нещата са по-трудни и не толкова лесно осъществими, да видят, че биха могли да се придвижат нанякъде.
Ивелина Гаджева Искам само да допълня нещо за институциите… Ние тук говорим за системи, за институции, за общината, обаче това са хора – и ние всъщност работим хора с хора; ние сме от едната страна, но от другата не са някакви предмети, там също са хора… Да не забравяме, че всичко това не е просто предмет, а те са същото, каквото и ние сега споделяме.