top of page

КАКВО СЕ СЛУЧИ В КУЛТУРАТА ИЗВЪН СОФИЯ | ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД


Година на изпитание, задълбочаване, устойчивост или на растеж – ето как Ралица Герасимова, Маргарита Доровска, Галин Попов и Янина Танева определят изминалата 2023 година в разговор, който проведохме по-рано този месец. Освен да споделим опит, очаквания и перспективи, дискутирахме с водещите едни от най-активните организации в страната къде са местата за култура извън столицата, кои са алтернативите на модела център-периферия, появяват ли се нови мрежи и накъде водят европейските сътрудничества. Въпросите зададе Виктория Драганова, главен редактор на Журнал за социална визия.



Маргарита Доровска, Галин Попов, Ралица Герасимова, Янина Танева. Снимки: Росина Пенчева, Пламена Славчева, Йоанна Шопова.
Снимки: Боряна Пандова, Пламена Славчева, Йоанна Шопова.

Ако има една дума, с която бихте могли да опишете каква бе според вас изминаващата 2023, то каква би била тя?


Маргарита Доровска Накратко бих казала – година на изпитание на нервите. Това може да е и положително понякога, но политическата обстановка определено е изнервяща и разочароваща, а това е доста уморително. Цялата държава се ослушва накъде ще тръгнат нещата и е много трудно да се работи в такава ситуация в публичния сектор. Това вероятно е част от дългата криза, в която трябва да свикнем да живеем, просто трябва да имаме друга нагласа и мотивация.


Галин Попов При нас думата е „устойчивост“. Във Велико Търново за втора година се случи фестивалът „Варуша Юг“, в който се включва не само екипът на ТаМ, но и много други хора от квартала, затова го приемаме за общ. Ако нямаше добър диалог и постоянство от страна на всички участници, фестивалът нямаше да може да се реализира с такава лекота и мащаб. Освен това, все повече артисти от други градове и държави посещават и работят в града, все повече местни участват в национални и международни формати. Във Велико Търново на местните избори нямаше драстични промени. Надяваме се диалогът с институции, в който от няколко години участваме, през 2024 г. да доведе до още по-смели и структурни решения за развитието на съвременната културна сцена.


Янина Танева Аз ще свържа нещата, защото за нас годината беше опит за започване на такъв институционален диалог изобщо, тъй като ние обикновено работим локално. Моята дума е „задълбочаване“ – важно се оказа да имаме данни и цифри, с които да легитимираме нашата истина в контекста на приетото институционално говорене. Във връзка с това в рамките на Лаборатория „Право на Култура“ проведохме изследване, финансирано от Национален фонд „Култура“, което показа как се разпределят и доколко са ефикасни публичните финанси за култура. Разбира се, има противоречие в количествените и качествените измерители, което прави темата трудна и нееднозначна. За съжаление обаче, тези данни не провокираха онзи диалог с Министерството на културата, на който се надявахме. Данните, които Министерството на финансите изнесе към края на годината, за да мотивира липсата на истински нужните инвестиции в култура, потвърждават спешността – в крайна сметка, ние като сектор трябва да приоритизираме събирането на такива данни, използването им за общия интерес и създаване на възможности да обосноваваме иначе интуитивните си посоки. 


Резиденция Баба, 2023. Снимка: Клаудия Лисингер
Резиденция Баба, 2023. Снимка: Клаудия Лисингер

На международно ниво се вдъхнових от швейцарския модел на Suisseculture – организация, създадена покрай Ковид с цел да обедини всички културни актьори в Швейцария и да лобира за всички тях, вкл. за независимия сектор. Според този модел се заделят по 10% от по-големите организации за застъпническа работа. Невероятно е, че ние все още нямаме подобна самоорганизация. За мен това е важно – как да сме по-устойчиви като сектор и като среда и как да следим информирано какъв публичен ресурс има или липсва. 


Ралица Герасимова И ние минахме през страховете дали ще оцелеем без финансиране, с какво ще продължим развитието на ReBonkers във Варна и отвъд. Справихме се, така че думата за нас със сигурност е „растеж“. Той има много измерения – надграждане на перспективата, разширяване на спектъра на дейности, увеличаване на екипа, появата на доброволци, нови хора, млади и надъхани. Не само ние се движим се по една такава ос на растеж – целият град Варна е в подем, появяват се нови участници, никнат нови малки пространства, има промени включително в политически план.


Бихте ли разказали как оценявате местната културна политика, какво се случва там, с поглед отгоре да разкажете къде в момента се намират градът или регионът, където работите?


Янина Танева Що се отнася до Северозапада, би било смело да се каже, че има културни политики на общинско ниво, но се вижда, че има културно разнообразие – от един първичен квантов бульон започват да се дефинират различни играчи. За Видин, където работим в селата Кошава, Делейна, Неговановци и с Видински фонд „Читалища“, например, има организации като Sтетика и няколко неформални групи – на тях им е много трудно, но именно те са причина много хора да се върнат в града. В селата Паволче и Челопек, където работим с „Резиденция Баба“, също се разнообразява сцената – има фестивал за градска архитектура, както и няколко нови фестивала, единият в квартал „Дъбника“ (врачанският „Люлин“), друг във Врачански Балкан. В Мездра (в селата Лик и Ослен Криводол проведохме резиденции и реновирахме заедно с местните хора пространства) местни инициативни групи имат амбиции за следващата година в сферата на културата, а тази бяха домакин на международен фестивал. Със сигурност тези острови на културна инициатива трябва да бъдат съзнателно подкрепени, както от местната, така и от централната власт.


Осъзнат инструментариум за провеждане на местна културна политика липсва, заради големите проблеми изобщо с регионализацията – много културни събития не са свързани с общинския и държавния бюджет, те често се провеждат „на мускули“ – от ентусиасти, плащащи цената за свръхконцентрацията на ресурси в столицата.


Галин Попов За нас работата по селата не е изведена като ясен приоритет, както при Фабрика за идеи. От опита, който имаме, съм забелязал, че читалищата и хората в малките населени места имат нужда от млада енергия, от нов ентусиазъм и знания за съвременните културни процеси. Много малко от работещите на тези места имат идея към кого могат да се обърнат за организиране на прожекция, спектакъл, изложба, куриране на програма, PR на събития, съвети как да се компенсира липсата на финансови средства и техническа подкрепа. Това са и нещата, с които много често съдействаме. Читалищата се възприемат като места, предимно занимаващи се с традиционни изкуства, фолклор, занаяти, но реално на много места има желание и за представянето на съвременни форми. За да се реализират такива събития, има нужда от ментори или, както Янина спомена точно, „културни медиатори“. Хората, живеещи на село, искат техните села да са атрактивни за нови и млади хора, а културата връща живота в малките населени места. 


Иначе, около Търново има доста интересни селски инициативи – например в село Стефан Стамболово местните, предимно хора от други националности (при нас има много), но и българи, се самоорганизираха и купиха чрез crowdfunding кампания една къща в центъра на селото и я превърнаха в общностен център „Градината“. В момента с помощта на доброволци и дарения се правят ремонти и съвсем скоро ще започнат да организират събития. От години има интересни примери и в селата Габровци, Долна Липница, Ветринци, Руня, Миндя, около резидентната програма ARV.International във Вишовград, някои от резидентите се връщат с техни приятели и също купуват имоти. Вече не е голямо предизвикателство да се живее на село.


Варуша Юг, 2023. Снимка: Павел Граматиков


Янина Танева Само ако позволите една реплика относно работата в селата – не трябва да си представяме само липсващи местни хора, а съвременното да го свързваме с готини млади хора. За мен съвремието включва всички възрасти и нашата роля е да отразяваме, а не да го съдим. Може би затова не работим в Търново. Интересно ни е как се срещат поколенията, а не как едното измества другото. 


Маргарита Доровска Да се включа и аз в този разговор за регионите и мястото на културата в тях – за тази година регионалните профили на „Института за пазарна икономика“ заявиха, че всяка община и регион има своя физиономия и на картата Габрово беше поставен с профил „култура“. За мен беше интересно, че градът е разпознат точно с този профил, дори от гледна точка на икономическото му развитие. Зад това стои трудът на немалък кръг от хора. Това за мен бележи годината по отношение на Габрово и в същото време има много ясно усещане за извървян път и равносметка. Стратегията за култура на Габрово изтича тази година, догодина трябва да се преразгледа, появи се нов играч – Центърът Кристо и Жан-Клод. Инвестира се много в инфраструктура, осезаема е нуждата от включване на нови участници и нов талант, които да използват тази инфраструктура. Ако трябва да се върна към първия въпрос на нашия разговор, годината е белязана от едно признание за свършена работа и осъзнавам, че тази работа трябва да отиде на следващото ниво – не можем да правим повече от същото, трябва нещо да променим и преосмислим. 


Ралица Герасимова Аз имам възможност да наблюдавам културната сфера от диаметрални точки – от независимия сектор и от позиция на полагащ културните политики във Варна. Двете перспективи ми бяха крайно полезни – те ми дадоха убеждение, че развитието на културата е почти изцяло в ръцете на независимия сектор. И това, което една община може да направи, е да подкрепя стойностни инициативи, да развива благоприятна среда за развитие на независимия сектор. Самата община не трябва да е в ролята на културен продуцент. 


Аз не вярвам толкова в стратегия за култура, колкото вярвам в хоризонтални приоритети. Общината не може да е двигател, тя може да бъде основа и да подпомага, а креативната сила зависи изцяло от независимия сектор. Общинските културни институции като галерии и музеи също могат да имат добър принос, но във Варна топката е изцяло в независимия сектор. Иновацията и надграждането, един вид изненадата, която културата трябва да предизвиква в публиката, не се откриват в държавните институции, а в необуздания независим сектор. Трябва да се борим за устойчивост и видимост на този независим сектор и да демонстрираме как той действително е източник на развитие в културната екосистема.


Маргарита Доровска Относно независимия сектор и активното гражданско участие – характерна за Габрово е силно институционализираната среда, нямаме много независими организации. От друга страна, в много по-дисперсен вид културните организации се обръщат към гражданите, особено след Ковид ритъмът се промени, отне време на хората да се върнат към културния живот. Виждам една отворена политика и на театъра, и в нашата дейност към разнородни публики и любопитство на хора, които не са обичайните посетители на събития. Има такава грижа за разнообразяване и въвличане на различни общности.


По-голяма част от националното финансиране отива в София, а останалата част от България е хронично недофинансирана. Какви положителни политики биха могли да залегнат оттук нататък за едно по-балансирано развитие на регионите и надмогване на модела „център-периферия“?


Маргарита Доровска Вътрешността остава силно невидима и все още труднодостъпна логистично – поне в Севера. Дори не ми се струва, че е проблем на финансиране, а на логистика на този етап. Разбира се, колкото повече подкрепа, толкова повече, но сега се налага да се борим с елементарни проблеми на достъпност. Не достъп до култура, а физическа достъпност. До Габрово пътуват три автобуса на ден от столицата, като първият пристига в два следобед – очевидно градът не се мисли като дестинация нито за бизнес, нито за туризъм. А влакът дори няма да го споменаваме.


Ралица Герасимова Един от най-големите проблеми, които ние виждаме във Варна, е липсата на комуникация с национални медии. Местните медии споделят нашата информация мигновено и постоянно, но много по-рядко достигаме до национален ефир и това е признак. БНТ доскоро бе единствената телевизия с дежурна програма през лятото и то с оглед Черноморието (защото сезонът тук е от юни до септември), през другото време няма нито едно предаване. Но и БНТ вече нямат екип, има опити в Общината да възвърнат екипа, но за момента разчитаме на индивидуални решения и инициативността на конкретни хора.


Янина Танева Напоследък ми хареса идеята за полицентричния модел, който е заложен в много от европейските визии за развитие на региони. Излезе интересен доклад за асиметрично регионално развитие и това не е само български проблем. Ние имаме административно деление на шест района, което не се отразява нито на политическо, нито на административно ниво. Затова е очевидна тази свръхконцентрация на ресурс в центъра. Този дефицит се поема много често от независимия сектор и частни организации. Ние не се съобразяваме с този модел и решаваме, например, да направим галерия в село, а не в центъра на София. От друга страна, няма как да не се съобразяваме с това, защото културата е политика и 80% от финансирането през Национален фонд „Култура“ остават в София. Културата трябва да е много важна част от стратегията за национално развитие, а досега най-често бюджетът за култура за малките градове беше гледан само като заплата за пиара на кмета в тези населени места. Раздвижването в по-малките градове, както и в Търново, Варна и Габрово, е свързано с визия, която не може да бъде движена само от външни сили. 


Галин Попов Говорейки за децентрализация на културата, трябва да признаем обаче, че колкото и хубави неща да се случват в едно село, няма как това да се мери на кантара със София.


Когато се говори за децентрализация, ние трябва да мислим как регионално се правят клъстери, как инициативи, съседни населени места започват да работят заедно, за да създадат големи културни обеми, които да се сложат в общ контекст със София и други европейски културни центрове.


Неформалният културен обмен между Търново и Габрово би дал много по-добри резултати, ако има и воля от страна на кметските администрации за развитието на тези културни взаимодействия, като се отдели човешки и финансов ресурс за създаването на регионални културни проекти. Това общо намерение може да се развие и да обедини капацитета и експертизата, които двата града вече имат. Големите тела имат много по-голяма гравитация. Давам пример с тези два града, защото са наистина много близо един до друг. 


Държавната политика за финансиране на процеса на децентрализация, за която толкова много се говори вече десетки години наред, за мен също е пълна мистерия. В журирането на проектите към Национален фонд „Култура“ и Министерство на културата, лично аз не виждам да има ясна тенденция за насърчаване на децентрализацията. На мен ми харесва това, което направиха по своите донорски програми „Български фонд за жените“. Те решиха да подкрепят структурно организации, на които „нещо им куца“, които все още нямат добре изграден административен капацитет, не са печелили предишни проекти, работят в малки населени райони, имат нужда тепърва да развиват визията си. По този начин те наистина инвестират в развитието на организации и личности, които да работят на местно ниво в малки населени места и да създадат активни общности, които имат достъп до култура. Ако поддържаме само пионерите, няма как да говорим за децентрализация, защото хората с опит и утвърдените културни оператори обикновено са в столицата и другите големи градове.


Кои са мрежите, в които работят вашите организации?


Галин Попов Ние работим много видимо в мрежа на местно ниво. Разбира се, за правенето на културната ни програма, която включва събития с толкова различен характер, разчитаме на една голяма мрежа от понякога невидими нишки, свързващи хора от цял свят.


Янина Танева Ние досега много повече сме участвали в международни мрежи, но това започва да се променя и все повече се включваме в мрежи на местно ниво – местни читалища, местни артисти, хора, местна власт, медии. И все пак, при нас едно средно ниво липсва, ДНК-то ни е странно – уж софийска организация, която работи в мрежа от 40 села. Артистите са ни най-важни като мрежа от общност, а в София не работим с много организации освен с Център за социална визия.


Ралица Герасимова Фокусът ни през изминалата година и половина беше местната мрежа. Мисля обаче, че етапът с фокус навътре отминава. Ние се движим с настроенията на местната общност, която тепърва започва да се вълнува от международните аспекти на културната сцена в града, затова се оглеждаме за международни мостове. На регионално ниво, с Добрич например, имаме някакви докосвания, но нямаме никакви модели за работа с региона. Не успяваме да идентифицираме проекти и партньори. Също и с Шумен. Варна се явява урбанистично откъсната от региона, което е голям проблем. 


Oткриване на БУНА 2023. Снимка: Денислав Стойчев
Oткриване на БУНА 2023. Снимка: Денислав Стойчев

Маргарита Доровска Работим активно както с международни, така и национални, и регионални партньори. Дотук най-голямо предизвикателство остават сякаш мастодонтите в академичните среди, с културните оператори говорим на един език.


На няколко пъти се спомена ролята на международните сътрудничества. Каква по-точно е тя? 


Маргарита Доровска Това е единият от големите ни приоритети – силно международно сътрудничество. Другият е развиване на талант и откриване на едно цяло ново поколение от куратори, каквито са нужни не само на нас, но на практика на всеки музей, галерия и проектно пространство в страната. За международното сътрудничество, конкретно, има нужда от сериозно финансиране, за да може да има реална, равноправна колаборация, както с партньори, така и с артисти. И това е национална задача, не е задача на града Габрово.


Галин Попов В Търново има много хора от различни европейски, и не само, националности. Последните 20 години градът и регионът се превърнаха в притегателно място за живот и работа предимно за по-възрастни британци в началото, а към настоящия момент – и за хора между 25 и 45 години от всякакви националности. Ерик от Франция прави прекрасно натурално пенливо вино, Мат от Великобритания има звукозаписно студио за грамофонни плочи, Паул от Мюнхен прави истински добър графичен дизайн. През 2024 г. ТаМ, заедно с Габрово и Варна, ще бъдем домакин на сателитната програма на срещата на IЕTM (най-голямата европейска мрежа за сценични изкуства), която ще се проведе в София през юни. Вярваме, че по време на това събитие, ще имаме възможността да представим локалната сцена пред професионална аудитория и ще намерим още много приятели и колеги. 


През 2021 и 2022 г. за пръв път имахме възможност да сме част от проект по програмата на Еразъм+, който беше и катализатор за работата ни в квартала и появата на фестивала „48 часа Варуша юг“. През него успяхме да заведем част от най-активните и ентусиазирани хора от работните ни групи за квартала до други европейски градове. Там те видяха на място сходни с нашите общностни инициативи и това беше много полезно и вдъхновяващо за работата, около която се обединихме и свършихме впоследствие във Велико Търново. Този обмен е много важен. През него се вижда как предизвикателствата в работата са фундаментално близки, независимо дали се опитваш да правиш изкуство и да ангажираш общности в Търново, Милано или Хамбург. Дори и адекватните решения често биват много подобни. Ключови в прилагането им са правилният момент, постоянството и ентусиазмът.


Янина Танева Покрай подобни проекти, ние успяхме да поканим исландци във Видин. Така установихме, че е по-лесно да доведем хора от Берлин, Исландия или от Швейцария, отколкото да стигнем до български партньори. Много ценно и за тях, а и вдъхновяващо, беше да чуем как политиките за култура и регионализация са се случили там. Исландия е малка държава, което позволява сякаш истинска представителна демокрация. Това е ключова тема – демократизацията на ресурсите. Има много голям публичен ресурс и е скандално как този сектор, заради липса на консолидираност и вътрешни борби, не може да застане заедно с общ единен глас за тези ресурси. Трябва да се обединим, отвъд локалното и стремежа за оцеляване, отвъд форми и жанрове, и да застанем зад най-малкото общо кратно – повече ресурс за култура и стратегия как той да бъде ефективно използван. 


Ралица Герасимова Много неща могат да се кажат по този въпрос, но лично аз, въпреки че страдаме от липса на децентрализация, смятам, че много успешно успяваме да използваме тази отдалеченост като предимство. Обърнали сме тона на всички финансирания към социалния ефект на проектите върху града. Проблемното винаги може да се обърне наопаки. Това, че сме в мъртви зони, може да се обърне в позитивна посока и да е повод да се намира повече подкрепа. Един вид опортюнизъм на кризата. 


Какво планирате за 2024 г.?


Галин Попов През януари и февруари ще се възползваме от студеното време и ще затворим пространството на ТаМ до началото на март. Екипът ни ще използва времето да направим равносметка за свършеното през 2023 г. и да направим план с приоритетите и задачите за месеците напред. Мечтаене, точно планиране, срещи с партньори и СПА. По някое време ще потърся Марги (Маргарита Доровска –бел. ред), за да помислим как може да насърчим кметовете на Търново и Габрово да си стиснат ръцете. 2024 г. би била много подходяща за това.


Маргарита Доровска Споделих вече двата най-важни за нас приоритета – развитие на талант и интернационализация на работата на Центъра Кристо и Жан-Клод. Успоредно с това, образователни проекти с всякакви общности, групи и възрасти и, разбира се, подготовка на архитектурен проект за Центъра.


Янина Танева Ние сме на кръстопът – искаме тотално да променим модела, защото финансово ни е безкрайно трудно, вече не сме малки, а средна организация, което е сляпо петно във финансирането, да кажем около 200 хил. бюджет на година. Време е да се разрастваш или да затваряш. Със сигурност искаме да пуснем open source модела на „Резиденция Баба“, мислим как да го пуснем да живее и без нас. Правим наръчник за нашия резидентен модел. Извън всичко това, започваме и дискусии „Право на култура“, които искаме да са по-включващи, а от тях да произтичат оперативни предложения за мястото на сектора в публичните финанси. И имаме една мечта – за алтернативен финансиращ механизъм, с който да не зависим всички от Национален фонд „Култура“. Мислим, че е важно за българските ни проекти да има нов инструментариум, който по различен начин оценява приноса на културата. Да съществува по-осъзнат вид инвестиция, който да разбира ролята на организациите в културата, да иска да ги подкрепи наистина, да познава нуждите им и да компилира данните за приноса им. 


Ралица Герасимова От гледна точка на артистичната програма, ще имаме динамична година и в Сдружение „Таляна“, и в ReBonkers. Започваме резиденция в Париж, работим по нея и ще я обявим покрай второто издание на БУНА. Започваме и по-усилено да се занимаваме с активизъм – обградени вече с публика, ще се насочим към теми за гей общности, gender-based насилие. Начело на ReBonkers сега е Калина Жечева, а това е именно и нейният фокус. Елементът „общност“ навлиза и в този смисъл има някаква нова вълна, която е общностно ориентирана, а ние винаги сме търсили това. Ще публикуваме скоро програмата на Таляна и БУНА за 2024 г., която е доста динамична, чака ни пак „бой“.



РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА е културен мениджър и социален антрополог. В гр. Варна тя е основател и програмен директор на пространство ReBonkers, а от 2023 г. основава и Форум за съвременно визуално изкуство БУНА. За кратко служи като заместник-кмет по културните въпроси на град Варна. 

МАРГАРИТА ДОРОВСКА е куратор и автор на текстове. Понастоящем работи за развитието на Центъра Кристо и Жан-Клод в гр. Габрово. От 2016 до август 2023 е директор на Музея на хумора и сатирата.

ГАЛИН ПОПОВ е съосновател на пространството за социални и културни инициативи ТаМ. През последната година се е посветил на проекта Бъдеще за КДК възстановяване на Клуб на дейците на културата във Велико Търново, както и на популяризиране на квартала Варуша юг в града.

ЯНИНА ТАНЕВА е културен мениджър, фасилитатор и съосновател на Фабрика за идеи, колектив за социална промяна чрез творчество, и Резиденция БАБА, мрежа от артистични резиденции в селски общности с трайни тенденции към обезлюдяване.


Comments


bottom of page