Дискусия с артисти и куратори за изкуството в публична среда и за предизвикателствата пред него. В тази дискусия, състояла се в рамките на „Договаряне“, публичната програма на Център за социална визия, освен че обсъждахме какво е градска среда, публично пространство и публики, задълбочихме в посока новите програми „Открито“ и „Навън“. Каква е ролята на кураторите, организациите и общините в този процес, и какви са възможните насоки за бъдеща работа?
В дискусията взеха участие: Лъчезар Бояджиев, артист; Вера Млечевска, съосновател на Sofia Art Projects; Иван Бонев, архитект и изследовател; Михаела Добрева, съосновател на колектива „Съпромат“; Бояна Джикова и Викенти Комитски, съоснователи на ПОСТА; Десислава Терзиева, артист; Румена Калчева, изкуствовед и критик; Филип Бояджиев, Know-How Show-How и външен експерт към Комисията за култура към Столична община. Дискусията бе модерирана от Виктория Драганова, инициатор на „Център за социална визия“.
ОТКЪСИ ОТ ДИСКУСИЯТА
Бояна Джикова / куратор и съосновател на ПОСТА
„Мястото, където сме ситуирани, се намира на маршрута на протестите преди година, което създава една натовареност и отговорност към конкретната локация тя да адресира социални проблеми и да улавя вниманието на публиката. За нас бе важно да комбинираме проекти, които са с много сериозно послание като този на Деси (Десислава Терзиева – бел. ред.), както и проекти, които са по-интровертни и изискват едно по-голямо вглъбяване, дори и по-романтични.“
Десислава Терзиева / артист
„Prima Materia World се роди от локдауна, защото изкуството тогава беше на телефон. Така започнах да правя едни големи инсталации, едни скулптури без да казвам на никого, без име и материал в социалните мрежи, защото знаех, че рано или късно някой ще ги намери. Бяха направени, за да бъдат гледани от хората и те да реагират. Това е моят начин да общувам без да слагам себе си на преден план.“
Викенти Комитски / артист и съосновател на ПОСТА
„Според мен в публична среда нещата не могат да бъдат много контролирани. Ако поставиш нещо в публична среда, все пак рискуваш всичко. Сещам се за една моя инсталация, която представляваше голяма пирамида от палатки. Излагам съм я два пъти в публична среда. Единия път беше в София пред НДК, където се разруши в рамките на 24 часа, хората буквално я нарязаха. А в Баден-Баден остана 2 месеца на площада. Зависи много от средата, София е агресивна среда за публично изкуство, но това според мен е fair enough.“
Михаела Добрева / съосновател на „Съпромат“
„Със Съпромат излязохме от йерархичната театрална среда през сайт-спесифик инсталации и пърформанс. За мен е много интересно как личното пространство се споделя в публичното. Какви са правилата? Искаш да създадеш интеракция, но понеже е насложено на публиката, че тя е далеч и няма право да влезе, дори и за нас като артисти се оказва огромно предизвикателство освобождението от предварително задаване на кода.“
Лъчезар Бояджиев / артист
„Относно новите общински програми не преценихме следното нещо: някак в центъра на града, „Навън“ (програма „Навън“ – бел. ред) като че ли е обща собственост, никой не може да си присвои мястото за себе си, никой не може да каже „моята гледна точка, моят разказ за това пространство са единствените валидни“. Докато при езерото на Дружба (програма „Открито“ – бел. ред) се оказа, че първо художниците са лишени от правото да предлагат локация, защото е непредвидимо какъв би бил юридическият статут на предложеното от тях място. И затова общината предлага такива локации, върху които има права. Обаче извън центъра общността на хората, които живеят около това езеро, е особено ревнива. Грешка е, че отново има липса на време, липса на просто проучване на локацията и околностите, липса на търпеливост.“
Вера Млечевска / куратор и съосновател на Sofia Art Projects
„Била съм в комисии, които одобряват проекти, предназначени за публична среда и там сякаш доминира това, проектът да е безпроблемен, да е приятен за масовия вкус, да е красив и да не адресира някакви болезнени теми. Получават приоритет работи, които са неутрални. [...] Знам и за провалени проекти, за които казват, че на това място не може да се сложи нещо, защото „Зелени системи“ не дават разрешително – те са кошмарът за десетки проекти. За мен това е порочно и аз мисля, че не трябва да се съгласяваме в дългосрочен план Общината да казва „на Черни връх ще има изкуство или там ще има изкуство“. Напротив, това е нещо, което трябва да дойде от самите художници, защото те са хората, които се надяваме, че влизат в директен сблъсък с една общност.“
Филип Бояджиев / експерт към Комисията по култура към Столична община
„Най-големият проблем на общината е комуникационен, това че тя не комуникира добре навътре и навън. Затова разговорът между артистите и общината би дал резултат, ако двете страни се вслушват в спецификите на отсрещната. Трябва да започнем да търсим възможности за договаряне и комуникация между всички заинтересовани лица по веригата и заедно да намираме решенията.“
Красимир Терзиев / артист (от публиката)
„Искам да добавя относно темата „Договаряне“, че стана дума за правата на общността, за периметъра на действие на художника. Струва ми се, че изпускаме, че ние също сме общност, ние сме художествена общност. И беше много жалко, че в този триъгълник, в който се оказа Мина Минов (спечелилият по програма „Открито“ през 2022 г.), не се появи художествената общност, която да го защити.“
Виктория Драганова / модератор
„С Иван Бонев сме говорили за модела при архитектурните конкурси, където присъстват няколко нива – първо каниш архитекта / артиста, след това има запознаване със съответния контекст и разучаване, след това чак излъчване на проект. Въпросът е как може да се внедрят нива и в тези програми. Според мен този разговор днес е изключително ценен, независимо кой как се включва, независимо и какви конфликтни положения той предизвиква или реакции към тези програми, той е с продължение и надявам се за всички много полезен.“
Иван Бонев / архитект
„Факт е, че когато има тепърва прохождащи програми, често срещаме неопитност и незнание. Артистичният бранш в България също няма този опит. Тук липсва изградена практика да се проучва и да се влиза в контакт с хората, с които искаш да правиш нещо.“