top of page

ИНТЕГРИРАН ПОДХОД КЪМ ЕКОЛОГИЯТА

В този разговор Вени Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“ ни въвежда в начините, по които организацията включва изкуство за постигане на целите си. „За Земята“ е една от най-старите действащи неправителствени организации в сферата на екологията, чиято дейност се фокусира върху създаването на кампании и информирането на обществото за проблемите на околната среда и експлоатацията на хора и природа.


Материалът е откъс от разговор, който се проведе на 17 май в рамките на публичната програма на проекта „Нови екологии“ в пространството на Swimming Pool. Това е втората публикация с фокус „Изкуство и околна среда“. Oчаквайте бъдещи текстове през следващите месеци.


Разговор „Интегриран подход към екологията“, проведен на 17.05.2023 © Swimming Pool
Разговор „Интегриран подход към екологията“, проведен на 17.05.2023 © Swimming Pool

Вени, как ти разбираш околната среда и какво те доведе до работата в природозащитна организация?


Понятието „околна среда“ не е свързано само с природа и природозащита, то притежава социални и икономически измерения. Моят интерес към екологията, също така, не започна от планините и птиците, а от сградите. Докато следвах в Лондон, попаднах в ПР агенция за архитектура и дизайн, където се стремяхме да правим сгради, които са красиви за средата, в която се намират, но и полезни и устойчиви в пространството, което обитават. Впоследствие започнах да се занимавам с градско устойчиво развитие в Шотландия, работейки в сдружение на градските общини и шотландското правителство, което помага за икономическото развитие на градовете и е в полза на хората. Основната ми задача бе да подпомагаме интегрирани планове, които да засягат тези фактори. С времето установих, че предпочитам да работя в неправителствения сектор, който дава повече свобода за изразяване на позиции чрез различни методи, един от които е и работата с артистите.


По какъв начин едно подобно разширено понятие заляга и в работата на сдружение „За Земята“?


„За Земята“ е създадена като антиядрена организация през 1995 г., като в началото основното направление е свързано с енергетика. С времето започнахме да се занимаваме все повече и с темата за отпадъците и с други проблеми. Дейността ни се разраства чрез работа с международни организации и ставайки част от други движения. В момента основни теми са: въздух, нулеви отпадъци, икономическа справедливост и енергия и климат. Една от ключовите ни кампании в момента е защитата на Кресненското дефиле, която водим от 20 години – целта ни е да се противопоставим на строителството на магистрала, която да преминава през дефилето и да се прибегне към алтернативния вариант за магистрала между София и Гърция. При тази кампания не говорим само за биоразнообразие, уникално за Европа, но и за местните общности и от какво се нуждаят те. Причината е, че има множество фактори, които сочат, че такова решение ще навреди не само на природата, но и на социалното благополучие и икономическото развитие на региона.


Как структурирате кампаниите си и въвличате ли артисти в тях?


Пример за кампания, в която си сътрудничихме с артисти и по която все още работя, е тази срещу добива на изкопаем газ. Когато започнах да се занимавам с нея миналата година, разбрах, че темата е страшно непопулярна. Разполагахме с много предварителни проучвания, които от една страна се фокусираха върху екологичната тема – как изкопаемите горива влияят на природата и как ѝ влияе индустрията. От друга страна, имахме проучвания на финансовите инструменти, които осигуряват добива на изкопаеми горива. В един момент осъзнахме, че това прекалено задълбочаване в техническата част ни затруднява да намерим начин как да комуникираме проблема и той остава неразбран от хората. В публичното пространство се представя идеята, че газът е по-добра алтернатива на въглищата, и това е така. Предизвикателството е да убедиш обществото, чевсе пак оптималният вариант, към който трябва да се стремим, е чистата енергия. Затова за тази кампания решихме артистичната намеса да бъде инсталация озаглавена „Енергия за мир“, която представихме за първи път през ноември 2022 г., и която включва илюстрациите на четирима артисти – Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов. Идеята ни беше да покажем и други проблеми, произтичащи от добива на изкопаеми горива, а не само вредата върху околната среда. Подбрахме реални истории, които са свързани с човешките права, икономическите зависимости и заплахите от тоталитарни режими. Чрез визуалното изобразяване на тези проблеми преценихме, че ще предизвикаме по-силен ефект върху хората, отколкото представянето на доклади. Реализирахме тази инсталация в The Mall по време на Черен петък и много хора, които не биха дошли на събитие по темата, получиха възможност да се запознаят. Мисля, че до голяма степен ангажирахме хората, включително и илюстраторите.

Инсталация „Енергия за мир“, 2022 © Екологично сдружение „За Земята“
Инсталация „Енергия за мир“, 2022 © Екологично сдружение „За Земята“

Използвате изкуство, за да визуализирате комплексни проучвания и да ги направите по-достъпни, но кои са целевите групи и общности, които очаквате да адресирате и активирате?


По повод спомената инсталация – ние не искаме да остане представена само в София, което засега е логистичен проблем, но планираме да се покаже в Габрово и Велико Търново. Бихме искали да отиде и във Варна и Добрич, където има потенциална опасност от започване на нови проекти за добив на изкопаеми горива, ако бъде вдигнат мораториума срещу фракинг. Въглищни райони, с чиито общности работим, са Стара Загора, Перник и Кюстендил, защото там се оказва трудно да покажеш на хората, че има и други възможности.


Опитваме се да включваме и най-засегнатите жители, като пример за това е организираната от нашия екип „Въздух“ „Арт лаборатория за чист въздух“ в гр. София, за която бяха поканени артисти от различни направления, които да мислят върху проблема със замърсяването на въздуха. Резултатите от работилницата бяха представени в рамките на фестивал в читалище в кв. Христо Ботев, един от най-засегнатите квартали в града. Дойдоха много ангажирани деца и млади хора, които взеха участие и доведоха незапозната с проблемите публика. Бяха показани филм, съвременен танц, куклен и плейбек театър, а последните продължават да се представят из България. Искахме да въвлечем хора и артисти, с които да работим дългосрочно.


Как избирате артистите и как протича комуникацията с вашата организация в процеса по осъществяване на проекта?


„За Земята“ е хоризонтална организация и бих казала, че процесът зависи от отговорната личност в съответното звено. В случая с инсталацията „Енергия за мир“ аз работих основно с нашия комуникатор Виолета за разработването на идеята. Имахме идеи за хора, с които бихме могли да си сътрудничим и отговарят на артистичния подход, който търсим. Консултирахме се и с един близък до нас човек, който е работил по подобни проекти, и впоследствие го поканихме да бъде куратор. Той ни помогна да осъществим връзката с артистите. За нас беше важно артистите да не разполагат с твърде много насоки, но да имат достъп до проблема и до информация, за да изберат сами гледна точка за неговото представяне.


За арт лабораторията екип „Въздух“ подготви отворена покана за участие в кампанията. Сега подготвяме една настолна игра на тема „Газ“ и за нея търсим чрез лични контакти човек, който разработва игри. Бих казала, че за всяка ситуация подходът е различен.


Как финансирате такива сътрудничества с артисти?


В момента тези сътрудничества се случват „на мускули“. Според мен, за да имаме възможност за участие в проект, който включва мултидисциплинарен или интердисциплинарен подход, би било важно да работим върху идеята с куратора и артиста, както и да кандидатстваме заедно за финансиране. Въвличането на изкуство в кампаниите ни зависи от личния интерес и желание да привлечеш хора към каузата. Аз лично вярвам, че изкуството е такъв метод и винаги се опитвам да заложа бюджет за изкуство. Обикновено не е много голям, но избягвам и доброволния принцип на работа, тъй като смятам, че не е редно да очакваме някой да работи без хонорар.

Разговор „Интегриран подход към екологията“, проведен на 17.05.2023 © Swimming Pool
Разговор „Интегриран подход към екологията“, проведен на 17.05.2023 © Swimming Pool

По какво съдите за успеха на такъв тип кампании и каква е крайната цел на вашето застъпничество?


Трудно е да оцениш въздействието. За мен е успех, когато освен същите 10 човека, които са идвали и преди, се появят и нови хора, както и когато кампанията има отзвук в медийното пространство и хората започват да обсъждат. Например за газовата кампания още е трудно да кажа, защото все още сме във фаза, в която хората трябва да разберат какъв е проблемът и какви са решенията. Мисля, че този разговор е все по-видим.


Крайната цел на европейско ниво е да имаме застъпничество за изход от изкопаеми горива, конкретно от газ, до 2035 г. За България е да не се инвестира в нова газова инфраструктура. Като визия за крайната цел е изходът от изкопаеми горива, децентрализация на енергийната система и овластяване на индивидуалните ползватели. Това е дългосрочна перспектива за България, а краткосрочна е преминаването от въглища на газ.


Би ли споделила кампании и модели в други страни, които са проработили в отстояването на такива позиции?


В Шотландия например моделът co-benefits, или „съпътстващи ползи“, беше успешен, като така показаха как кампаниите са ефективни и интеграцията на идеята за изменението на климата (climate change) в политиките на общината води до много ползи и на други места. Кампанията за по-устойчив транспорт и велоалеи невинаги беше добре приета, макар че велотранспортът е по-развит от този в България. По време на пандемията кампанията тръгна в посока да информира, че при намаляване броя на колите, натискът върху здравните заведения ще спадне заради ниски нива на замърсяване на въздуха. Посланието работеше добре – с един куршум, два заека. Кампаниите, които са свързани с индивидуален принос на хората, се развиват много по-бързо, отколкото тези за системна промяна.


До колко сработват европейските практики и начин на общуване в България?


Мога да кажа, че със Столична община работим по по-различен начин, отколкото с община Габрово. В България работиш малко или много с личности. Ще срещнеш някого съгласен с нещата, които казваш и ще е склонен да работи за промяна, но в един момент може да получиш неразбиране от друго ниво в администрацията. Когато се събираме на международни срещи с неправителствени организации, които работят в сферата на изкопаемите горива и за изхода от тях, в някакъв момент стигаме до две сесии – за Източна и за Западна Европа. Метод, който аз съм прилагала в Шотландия, не е задължително да проработи тук. Трябва да започнем от друга изходна точка.


В това отношение как мислиш, че може да се подобри и насърчи сътрудничеството между активизъм и изкуство?


Един от добрите примери, които съм срещала, е в Босна и Херцеговина. Академици и експерти, които работят по темата за войната в бивша Югославия, си сътрудничат с артисти, заинтересовани от темата. Така се създават продължителни партньорства и възможности за по-задълбочена интердисциплинарна работа близка до всички участващи.

Мисля, че едно от най-важните неща е артистите да припознаят кампанията, каузата за своя и да се създаде партньорство между експерти и артисти. Това може би не е нещо, което винаги може да става от само себе си, особено по теми, които са по-труднодостъпни, въпреки че има доста артисти, които принципно имат интерес към екологията. Затова си мисля, че би било хубаво да има една такава дискусия между еколози и артисти, която би могла да послужи като катализатор на идеи, а най-малкото – да даде пространство за опознаване.


ВЕНИ КОЖУХАРОВА е работила в публичния, частния и неправителствения сектор в България и Великобритания. Присъединява се към екипа на „За Земята“ през 2021 г. като част от екип „Енергия и климат“ с фокус зависимостта от изкопаеми горива и справедлив преход. Преди това работи в Шотландия, където се занимава с устойчиво развитие на градско ниво чрез работа с общините, както и с обучения на тема климат и енергия за общинската администрация и политици. Интересът ѝ към градската среда и устойчивото развитие се заражда, докато работи в PR агенция за архитектура и дизайн.

Comments


bottom of page