top of page

МЯСТО ЗА ВСИЧКИ – ЛЮБИМИ ГРАДСКИ ПРОСТРАНСТВА ЧРЕЗ ПЛЕЙСМЕЙКИНГ

В този материал Ласка Ненова ни превежда през историята на плейсмекинг движението, достигайки до ролята му в наши дни за развитието на публичните пространства в България. Какво всъщност е плейсмейкинг, какви са предизвикателствата и как се стига до създаването на националната мрежа Placemaking Connected през 2023 г.? Това са въпросите, на които Ласка, основател на сдружението „БG Бъди активен“, отговаря през призмата на многогодишния си професионален практически и стратегически опит в полето на „създаването на места“ в публична среда.


_Място в Силистра, 2018. © Снимка: БГ Бъди Активен
_Място в Силистра, 2018. © Снимка: БГ Бъди Активен

„Няма нищо на света по-просто и по-евтино от създаването на градове, които осигуряват по-добри условия за хората.“ – Ян Геел


Всички мечтаем за градове, които да ни карат да се чувстваме уютно, приятно и като в собствен дом. В представите ни децата отново могат да играят безопасно на улицата или в парка, сред зеленина и подходящи съоръжения, възрастните имат къде да поседнат и спокойно да споделят новините. Истината е, че има такива градове, които могат да са по-приятелски устроени към хората. И има много начини, по които да променяме градовете в тази посока, а един от тези начини е placemaking (плейсмейкинг – създаване на място, мястоправене), което преобразява градските пространства в места, които са удобни, красиви, здравословни и обичани, с поглед, обърнат към нуждите и усещанията на хората.


Здравейте, казвам се Ласка Ненова и ми отне почти пет години учене и правене на места, преди спокойно да се определя като плейсмейкър. В годините от 2017 до днес, чрез множество опити, проекти, реализирани и нереализирани идеи, мога да кажа „аз съм плейсмейкър“. Но какво е плейсмейкър или човек, който „прави места“? Едно от определенията би било, че това e човек, който работи за създаване на по-жизнени, функционални и привлекателни градски пространства. Ролята на плейсмейкъра може да бъде поета от урбанисти, архитекти, артисти, дизайнери, ландшафтни архитекти, общински служители и, разбира се, всички онези активни хора, които искат да допринесат за по-добри обществени пространства, като мен. Основното за плейсмейкинга е, че поставя хората и общността в центъра на планирането на пространствата. То подчертава участието на местните общности в проектирането и управлението на обществените пространства, или по-директно казано, няма плейсмейкинг, ако няма включена общност в процеса.


Откъде идва плейсмейкинг движението?


Произходът на плейсмейкинг е залегнал в различни дисциплини и се е развил с течение на времето, отразявайки промените в градското планиране, развитието на общността и социалната теория. Като концепция, плейсмейкинг е фокусиран върху идеята за създаване на пространства, които насърчават здравето, щастието и благополучието на хората, като се възползва от активите, вдъхновението и потенциала на общността.


Терминът placemaking започва да придобива известност през 60-те и 70-те години на миналия век като реакция срещу ориентираните към автомобилите и функционално разделени практики на градско планиране от средата на 20-и век, които често се възприемат като пренебрегващи човешките нужди и социалното измерение на пространството. Учени и практици от области като градско планиране, архитектура, ландшафтна архитектура и социални науки са допринесли значително за развитието на принципите и практиките на „изграждането на места“. През този период се появяват влиятелни произведения като The Death and Life of Great American Cities (‌„Смъртта и животът на големите американски градове“, 1961) на Джейн Джейкъбс, която критикува модернистичните политики на планиране на своето време за това, че игнорират тънкостите на истинския градски живот и значението на пространствата, центрирани върху общността.


Разпространението на плейсмейкинг е свързано и с по-широки социални и културни движения, които подчертават участието на общността, екологичната устойчивост и демократизацията на обществените пространства. Тези движения се застъпват за по-включващ подход към градското планиране и дизайн, съсредоточавайки се върху нуждите и желанията на хората, които използват обществените пространства. Изследванията на Уилям Х. Уайт върху човешкото поведение в градска среда, документирани в The Social Life of Small Urban Spaces („Социалният живот на малките градски пространства“, 1980), предоставят емпирични доказателства за това как добре проектираните обществени пространства могат да подобрят взаимодействието в общността и качеството на градския живот. В периода на т. нар. „златен век” на изследванията на обществените пространства през 1980-те години, работи и Фред Кент. Сътрудничеството му с Холи Уайт, изучаващ обществените пространства, полага основата за бъдещата му работа в сферата на плейсмейкинг. 


Бележка: Не пропускайте да гледате и Placeman (2024) – документален филм, продуциран и режисиран от Гилермо Бернал, който проследява корените на плейсмейкинг като обследва живота на Фред Кент. Филмът документира пътя на Фред с организацията Project for Public Spaces, която той основава през 1975 г. В скоро време филмът ще има и български субтитри.


Изключително важна личност за развитието на „градове за хората“ е Ян Геел (Jan Gehl), датски архитект и консултант по градоустройство. Цялата му кариера е посветена на подобряването на качеството на градския живот чрез преориентиране на градския дизайн към пешеходците и велосипедистите. Той е основател и съдружник в архитектурното бюро Gehl Architects. Една от неговите книги – „Градове за хората“, бе представена в България през 2016 г. по време на One Architecture Week в Пловдив, а впоследствие, след покана от главния архитект на София Здравко Здравков, екипът на световния урбанист Ян Геел пристига в София, за да направи анализ на градската среда и да даде предложения за подобряването ѝ.


През годините има и множество дефиниции на плейсмейкинг, като аз бих се насочила към дефиницията на създадената през 1975 г. в Ню Йорк нестопанска организация Project for Public Spaces (Проект за публични пространства), една от пионерите на това движение:


„Плейсмейкинг вдъхновява хората заедно да преосмислят и обновят обществените пространства като сърцето на всяка общност. Укрепвайки връзката между хората и местата, които споделят, плейсмейкинг се отнася до колаборативен процес, чрез който можем да оформим публичното пространство, за да увеличим максимално споделената стойност. Освен че насърчава за по-добър градски дизайн, плейсмейкинг улеснява създаването на креативни модели на използване, като обръща особено внимание на физическата, културната и социалната идентичност, които определят едно място и подкрепят неговото непрекъснато развитие.“ 


Къде е плейсмейкинг сега


Концепцията за изграждането на места е насърчавана от различни международни организации и движения, в началото от Project for Public Spaces, от 2018 г. от  Placemaking Europe, а от 2019 г. насам и от PlacemakingX. Плейсмейкинг се разпространява като пожар  и в момента има регионални организации за Азия, Африка, Латинска Америка, а националните мрежи са от Непал до България. Всички мрежи, регионални и национални, имат за цел превръщането на плейсмейкинг в устойчива практика за подобряване на градовете и публичните пространства, като подпомагат изграждане на капацитет по места и създават платформи за споделяне на идеи, събития, проекти. През септември 2023 г. инициирахме в България и мрежата Placemaking България, чрез която обединяваме активисти и експерти в плaтфopмa зa обмен нa oпит и paзпpocтpaнeниe нa дoбpи пpaĸтиĸи в cъздaвaнeтo и paзвитиeтo нa пyблични пpocтpaнcтвa c aĸтивнoтo yчacтиe нa oбщнocтитe, ĸoитo ги изпoлзвaт.



© БГ Бъди Активен
© БГ Бъди Активен

Общността е експертът, когато става въпрос за публичните пространства. Хората, които използват тези пространства, са най-добрият източник на знание за това как да се подобрят. Те могат да открият проблемите, които засягат пространството, и да предложат идеи за неговото преобразуване. Включването на техните идеи и таланти е от съществено значение за създаването на пространство, което отговаря на нуждите и предпочитанията на общността.


Място, а не дизайн. Целта ни е да създадем живо и функционално място, а не просто да разработим дизайн. Въпреки че дизайнът е важен елемент, той не е единственият фактор за успеха на мястото. Предоставянето на равен достъп и създаването на активни приложения и икономически възможности за употреба на мястото често са от съществено значение и могат да имат по-голямо въздействие от самия дизайн.


Не правим нещата сами. В създаването на едно „добро“ публично пространство е важно да си сътрудничим с партньори, които могат да допринесат с иновативни идеи, финансова или политическа подкрепа, както и с дейности от различни области. Тези партньори са от съществено значение за успеха на проекта, тъй като могат да разширят въздействието на общностното пространство, чрез координиране на графиците за програмиране и подкрепа на различни инициативи. Важно е да се работи заедно с различни заинтересовани страни, за да се гарантира широкото включване и участие на общността в процеса на създаване и управление на публичното пространство.



Винаги ще има хора, които ще кажат: „Това не може да се направи.“ Това обаче не винаги е показател за невъзможност, а по-скоро липса на досег или информация относно възможността общността да подпомогне преобразяването на публичните пространства, може да е липса на опит или, както е в България – забравено усещане за общността. В плейсмейкинг винаги се стремим да обединим усилията си и да създадем положителни примери, които да вдъхновят и мотивират другите да се присъединят към нашите усилия. Така общността се превръща в движеща сила за промяна и иновация, вместо да бъде спънка.


Можем да научим много, само като наблюдаваме. При плейсмейкинг инициативите е от съществено значение да наблюдаваме и обмисляме как да адаптираме пространството, за да отговаря на нуждите на хората. Често се случва хората да използват пространството по неочаквани и иновативни начини, като например използването на повдигнат бордюр като място за сядане. Много е важно да се наблюдава как хората използват пространството и да се обмислят различни начини за адаптиране и подобряване на удобството и функционалността му. Това може да включва добавяне на нови елементи като скамейки, игри или растения, както и промени във вече съществуващите структури и обекти. Като наблюдаваме и реагираме на начините, по които хората използват пространството, можем да го превърнем в по-добро и функционално място за всички. Това е един от ключовите аспекти на плейсмейкинг – да се адаптира пространството към нуждите и предпочитанията на общността, като се използва максимално потенциала му.


Имаме нужда от визия. Общата визия как трябва да изглежда едно място/пространство, трябва да идва от хората, от общността, която живее, работи, учи около или в това пространство. Визията за всяко обществено пространство трябва да включва какви видове дейности могат да се провеждат в него, какво ще го направи удобно, безопасно, уютно и обичано, място, на което хората ще искат да бъдат. 


Имаме нужда от триангулация. „Триангулация е процесът, чрез който някакъв външен стимул осигурява връзка между хората и подтиква непознати да разговарят с други непознати сякаш се познават“(Холи Уайт). В общественото пространство изборът и разположението на различни елементи спрямо други може да задейства (или не) процеса на триангулация. Например, ако скамейка, кофа за отпадъци и площадка за детска игра се поставят без връзка помежду си, всеки от тези елементи може да бъде ползван, но доста ограничено. Когато тези елементи се подредят заедно или се добавят и други елементи – примерно кафене или място за продаване на сладолед, те естествено ще съберат хората на едно място (или ще триангулират).


Започваме с петунии. Всички сме наясно, че промяната на едно публично пространство може да бъде дълъг, скъп и сложен процес. Затова един от най-добрите подходи в плейсмейкинг е да се експериментира с краткосрочни подобрения, които могат да бъдат тествани и усъвършенствани постоянно. Тези подобрения могат да бъдат: разполагане на подвижна и различна мебел за сядане, засаждане на цветни градинки покрай сградите, инициативи за публично изкуство, временни пешеходни улици или улици, затворени за автомобили и отворени за спорт и рекреация. „Петуниите“ са подобрения, които могат да бъдат осъществени в кратък период от време, или както в плейсмекинг-средите казват: „по-леко, по-бързо, по-евтино.“


Парите не са най-важното. Липсата на пари често се използва като извинение за бездействието и за промяна на публичните пространства. Навсякъде по света, а особено в България, заделените средства за подобряване на градската среда, често са оскъдни, но дори и у нас тази извинителна констатация може да се обори. Партньорствата между всички заинтересовани лица, живеещи, работещи и желаещи да подобрят дадено пространство, могат да са тласък за набиране на средства или пък на дарение на материали, време и ресурс. 



Местата никога не са завършени. По своята същност добрите обществени пространства, които отговарят на нуждите, изискват постоянно внимание. Хората се сменят, нуждите от даденото пространство се променят, инсталираните елементи се износват, случват се други неща около това пространство. Плейсмейкинг не е просто инсталиране на нови елементи, това е постоянна повтаряне на процеса  и развитие на пространството заедно с общността.


Плейсмейкинг в България


Визуализация от студио Пункт © БГ Бъди Активен
Визуализация от студио Пункт © БГ Бъди Активен

Първото споменаване на плейсмейкинг в България е през 2011 г. в публикация на Елена Мадисон, директор на Project for Public Spaces и ветеран в плейсмейкинга, която споделя своята радост и впечатления от събитие, в което е участвала в София. Това първо събитие съчетава в себе си работилница и изложба, организирани от „Архитекти за София“  – неправителствена организация, създадена през 2010 г., която работи за по-добри обществени пространства в София. Няколко години по-късно, през 2016 г., по време на One Architecture Week, се правят и първите експерименти на терен под името „Paздyмĸa в ĸвapтaлa“ нa cдpyжeниe „|He|Фopмaлнo“. Eĸcпepимeнтът „Paздyмĸa в ĸвapтaлa“ е иницииpaн и ocъщecтвeн ĸaтo oпит зa нaмиpaнe нa aлтepнaтивeн пoдxoд зa oблaгopoдявaнe нa пyбличнитe пpocтpaнcтвa в пaнeлнитe жилищни ĸoмплeĸcи, като частично се основава и на принципите на плейсмейкинг.


През 2017 г. една майка от Сливен изпрати писмо до нашето сдружение „БГ Бъди Активен (БГБА), в което писмо тя молеше да направим нещо по отношение на местата за спорт и рекреация. Писмото бе придружено от снимка на нейния син, който се опитва да кара колело на едно изоставено игрище. Това писмо, тази молба и срещата с Ян Геел в Пловдив ме подтикнаха да разпиша първия проект, основан на принципите на плейсмейкинг. Проектът с име Място (Spot) имаше за цел да преобрази изоставени публични пространства – градинки, междублокови пространства, площадки за игра, така че те да станат места, в които младите хора могат да се събират, играят, общуват и спортуват. „_Място“ беше насочен основно към десет общности и младежки организации от населени места с население под 75 000 човека, а това ограничение е една друга история, свързана с мисията на сдружението. В рамките на проекта, привлякохме и двамата експерти урбанисти – Тодор Кесаровски и Ангел Бондов от сдружение „|He|Фopмaлнo“. Първият проект, и най-вече обратната връзка от участващите в него, ни дадоха увереност, че плейсмейкинг има бъдеще в България и така през 2018 г. скочихме в дълбокото, като въвлякохме още десет общности в процес на преобразяване на десет изоставени пространства.


Процес от сдружение "|Не|формално", визуализация Студио Пункт © БГ Бъди Активен
Визуализация от студио Пункт © БГ Бъди Активен

В края на 2018 г.  _Място и екипът по проекта подпомогнаха преобразяването на повече от 20 обществени пространства в 20 различни населени места в страната. Тези места включваха: Берковица, Варна, Видин, Враца, Добрич, Златица, Казанлък, Калофер, Карлово, Плевен, Пловдив, Самоков, Сандански, Силистра, Сливен, София, Трудовец, Хасково и Шумен. Трансформацията на тези пространства беше осъществена чрез активното участие на местните общности и младежи. Процесът на облагородяване на пространствата бе разделен на четири етапа: (1) Досег, (2) Консенсус, (3) Действие и (4) Отпразнуване, като основата на целия процес беше подходът на местосъздаване.


Уроците от 2017 – 2018 г. са много. Тук могат да се разгледат и свалят инфографиките за плейсмейкинг инициативите във всяко населено място, а в рамките на проучване, поръчано от БГБА и проведено от „Институт за финансови изследвания и иновации“, Пловдив, което обхвана 1152 представители на местните общности от всички населени места, включени в рамките на проекта, се проявиха и важни изводи.


Оценката на ефекта от проведените облагородителни дейности показва, че мнозинството от участниците в анкетата, с дял от около и над 90%, изразяват цялостно положително мнение за реализираните инициативи. Резултатите също подчертават положителното въздействие и промяната в средата за живеене, като се създават по-добри условия за изпълнение на други конкретни дейности. Това ясно демонстрира необходимостта и значимостта на проектите за облагородяване на средата и за активизиране на гражданската общност.


Изследване и анализ на Институт за финансови изследвания и иновации, по поръчка на БГБА, 2017-2018.

Голямо мнозинство от участниците в анкетата отбелязват, че изпълнението на проектите _Място е направило техните населени места по-привлекателни за млади хора и семейства с деца. Положителните оценки също се отнасят до ролята на проектите като модел за решаване на други проблеми на местните общности, за укрепване на взаимодействието и повишаване на доверието между хората. Анкетираните също дават висока оценка на реализацията на проектите като модел на партньорство между местната администрация и общностите (община – НПО).


Изследване и анализ на Институт за финансови изследвания и иновации, по поръчка на БГБА, 2017-2018.

Социалният ефект от изградените места е значим и лично за самите изследвани лица – средно около и над 70% от тях ги посещават няколко пъти месечно и по-често. Реализираните проекти се посещават редовно от членовете на местните общности – според 44% от анкетираните те се посещават от повече от двадесет души дневно, а според 26% – до 20 души дневно.

Изследване и анализ на Институт за финансови изследвания и иновации, по поръчка на БГБА, 2017-2018.

Изследване и анализ на Институт за финансови изследвания и иновации, по поръчка на БГБА, 2017-2018.

Една от мисиите на Място България е да допринесе за развитието на капацитета на участващите организации. Най-голямата подкрепа, която дава сдружението, се изразява в нещо много по-ценно – знания, информация и капацитет. Според проучването реализацията на проектите през 2017/2018 г. е бил ценен образователен процес за екипите на организациите и общностите, които участват, който им е позволил да натрупат опит, умения и вдъхновение. Почти всички от тях биха инициирали и биха се включили в бъдещи проекти. Придобиването на нови практически знания и умения, работа с организации и партньори и намирането на нови приятели и съмишленици са трите ефекта, които участващите в Място оценяват най-високо за себе си.


Изследване и анализ на Институт за финансови изследвания и иновации, по поръчка на БГБА, 2017-2018.

Вследствие на тези два проекта, _Място се превърна в програма, която поощрява преосмисляне на това как се оформят обществени пространства в българските градове, за да улесни социалното взаимодействие. Следващи проекти, насочени към развитието на плейсмейкинг в България, са: Movement Spaces, Аз, Ти, Пловдив, Placemaking for active recreation, Placemaking for Democracy.


Тенденции и извлечени уроци в България


Въз основа на анализа на развитието на плейсмейкинг в България, проведен от екипа на сдружение БГБА, направихме няколко основни извода. Плейсмейкинг в България се прави основно от НПО сектора и млади активни граждани, които са въодушевени да осъществяват промени в градовете, в които живеят. По-голямата част от инициативите за плейсмейкинг са фокусирани върху трансформирането на паркове и обществени пространства, които са занемарени и са в лошо състояние, с цел ангажиране на местните жители и насърчаване на положителни промени в местното отношение към тези обществени пространства. След анализ на данните от вторично проучване и интервюта се очертаха четири основни теми: (1) иницииране и партньорства; (2) участие и ангажираност; (3) планиране, визия и комуникация, (4) цели и устойчивост. 


1. Иницииране и партньорства

Важно е да се отбележи тенденцията, че по-голямата част от инициативите за плейсмейкинг се водят от граждански организации. По този начин повечето проекти се ръководят и изпълняват от служители на НПО или студенти, които искат да правят положителни промени в градските райони, но може да нямат връзки с пространството за дългосрочна устойчивост на проекта. Някои общини участват в осигуряването и подпомагането на градските интервенции, но няма баланс между работата с общината и подкрепа в създаването на чувство за местна принадлежност. Свързването с местен институционален партньор (като библиотека, местна публична администрация или училище) е начин, по който някои от тези проекти успяват да смекчат това предизвикателство и да подкрепят местната идентичност върху пространството. Много от изследваните градски интервенции имат голям брой партньори, като те осигуряват разнообразна експертиза. Въпреки че широките партньорства са препоръчани, нашето изследване установи, че „наличието на правилния“ тип партньори е по-важно от голямото число партньори. Друг важен елемент от обзора е, че ролите на партньорите трябва да са по-ясни и изчистени, за да се подобри демократичният процес на тези градски инициативи, тъй като повечето партньори играят роля в изпълнението, но далеч по-малко – в процесите на вземане на решения.


2. Участие и ангажираност 

По отношение на ангажирането на местните жители, има голямо разнообразие от начини, по които инициативите за плейсмейкинг позволяват на местните хора да се включат. Работилници, използване на изкуство, открити обществени дискусии и събития, фестивали и съвместна работа по изграждане на конструкции и градини, са някои от начините, по които гражданите могат да участват в трансформациите. Повечето хора, участващи в инициативите от местните общности, са доброволци, а стимулите за тях да участват включват споделяне на храна, присъединяване към събитие и изразяване на мнение за това какво и къде трябва да е разположено в рамките на обществените пространства. Повечето интервенции са краткотрайни дейности, които обхващат само периода на планиране на трансформацията и след това обновяване на изоставеното обществено пространство. Това вероятно се дължи на бюджетни ограничения, както и на неспособността на НПО организации, бизнеса и неформалните групи да правят дългосрочни планове поради политически ограничения. Следователно нивото на участие на местните жители обикновено се ограничава до консултации преди проекта, по време на планирането и вземане на решения, както и по време на изпълнението на трансформацията. 


3. Планиране, визия и комуникация

Преди планирането на проектите много от тези, които са идентифицирани като успешни, са започнали с процес на събиране на основна информация и картографиране на пространството, което трябва да бъде трансформирано (използвайки например инструменти за плейсмейкинг като определяне на заинтересовани страни, броене на автомобили, интервюта и анкети и т.н.). Този процес на предварително планиране, заедно с гъвкавостта в процеса на планиране, е много важен, защото дава възможност на инициатора, общността и в някои случаи публичната администрация да имат споделена визия от самото начало и да управляват обществените очаквания за проекта – особено след като основните целеви групи в повечето проекти за плейсмейкинг в България са местните жители. Проектните планове и събития се споделят основно чрез социални медии, флаери, информационни табла, реклама в местни медии и от уста на уста. 


4. Цели и устойчивост 

В изследваните практики в България като основна цел излиза промяната на местната идентичност, така че тя да създава чувство за принадлежност, засилващо гражданското участие. Тази цел не е ясно дефинирана и много от организациите, работещи по дадено място, не са очертали целите и стъпките, необходими за постигането ѝ, но въпреки това се отчита, че интервенциите са помогнали за подобряване на гражданското участие и усещането за принадлежност. 

По-слабата устойчивост на плейсмейкинг инициативите е обусловена и от недостатъчно доброто описание на цели и стъпки на интервенциите, които се предприемат. Предполага се, че поради липса на ясно разбиране и дефиниране на целите и стъпките, поддръжката на пространството е предизвикателство в много от инициативите. Дори и при съществуващо партньорство с местна община, поддръжката на мястото, по което е работено, често се оставя на общността, а в някои случаи общината дори не изпразва кошчетата за боклук. В други случаи конструкциите изградени по време на интервенцията се разрушават, не са поддържани или биват разхвърляни наоколо. Част от предизвикателствата по отношение на дългосрочната устойчивост на трансформациите е, че често е по-лесно да се получи разрешение от общините и обществена подкрепа за временни интервенции. Това води до множество краткотрайни проекти, които нямат предварително време за планиране, за да зададат ясна визия пред общността и публичната администрация, както и до много проекти, използващи временни материали, които се разграждат бързо с течение на времето. 


Основни заключения


Лидерството, партньорствата и отчетността са ключови елементи във воденето на инициативите за плейсмейкинг. По-голямата част от тези инициативи се ръководят от НПО организации. Свързването с местен институционален партньор се счита за полезно за дългосрочната поддръжка на проектите. Въпреки че повечето партньори играят роля в изпълнението на проектите, те участват по-малко в процесите на вземане на решения.


1. Нивото на участие на местните жители в плейсмейкинг инициативите е обикновено ограничено до консултации и вземане на решения по време на изпълнението, което съответства на ниво 4 в стълбата на участието на Арнщайн. Въпреки това, в тези инициативи се наблюдава голямо разнообразие от начини, по които местните жители могат да се включат, което допринася за по-широкото ангажиране и участие на общността във формирането и изпълнението на проектите.


2. Преди да започнат планирането на проектите, мнозинството от успешните инициативи, както показва нашето изследване, са изпълнили процес на събиране на основна информация и картографиране на пространството, което предстои да бъде трансформирано. Този подход е важен, защото осигурява основен фундамент за предварително разбиране на средата и нуждите на общността.


3. Има ясно наблюдение, че плейсмейкърите често се стремят към промяна на местната идентичност, към утвърждаване на усещането за принадлежност и към укрепване на активната роля на гражданите в общността. Въпреки това, в много случаи тези цели не са ясно формулирани и изразени чрез специфична терминология.


Сподели за форумите, които организирате – може би с няколко думи какво се е случвало, но и от какви нужди са продиктувани. Основни и интересни моменти, които участниците споделят.



Форумите, които организираме като сдружение „БГ Бъди активен“, са отражение на нашата визия за по-активно и ангажирано общество. Всяко едно от събитията, които правим, в основата си е организирано около думата „свързаност“. За нас, за мен, тези събития са инструментът, чрез който ние правим възможни срещите между различни хора, експерти в различни сфери, мечтатели по различни теми, и чрез тези срещи се учим и мотивираме взаимно да продължаваме да работим за по-добри места, градове, хора, държава. Едни от най-вълнуващите моменти в тези форуми са историите на успеха, споделени от участниците, които са въвели промени в своите общности. Също така, много ценни са и дискусиите относно предизвикателствата и как те могат да бъдат преодолени чрез колективни усилия и иновативни подходи.


Видео връзки към записи от различни събития. 


Какъв е смисълът на плейсмейкинг в момента и в бъдеще? Какви партньорства са нужни, как организациите могат по-добре да захранят процеса на мястоправене?


За мен всички ние имаме нужда от плейсмейкинг, защото градовете ни са повече от просто сгради и улици – те са дом на общности, в които живеем, работим и се забавляваме. Плейсмейкинг ни предоставя възможност да преобразим обществените пространства в места, които не само отговарят на нашите основни нужди, но и ни вълнуват, вдъхновяват и свързват. Този процес прави градовете по-красиви и функционални, но също така укрепва общностните връзки и насърчава активното участие на гражданите. Всички ние заслужаваме да живеем в градове, които отразяват нашите ценности, удовлетворяват нашите нужди и вдъхновяват нашите мечти. Именно затова плейсмейкинг е толкова важен – за да създадем градове, които не само отговарят на физическите ни нужди, но и на нашия духовен живот. 


А по отношение на втората част от въпроса – организациите имат нужда от разнородни партньорства, които да допринесат за разнообразието и богатството на проектите. Важно е да се създаде сътрудничество с местни органи, обществени институции, бизнес сектора, неправителствени организации и, най-вече, с общността. Местните органи могат да предоставят финансова подкрепа, ресурси и правна защита, като същевременно осигуряват необходимите разрешителни и подкрепа за изпълнението на проектите. Общностните организации и групи могат да бъдат ценни партньори, като предоставят добри идеи, ангажимент и работна сила от самата общност. Бизнес секторът може да допринесе с финансиране, експертиза и ресурси за реализацията на проектите, като в същото време се възползва от възможностите за усъвършенстване на бизнес средата и укрепване на общностните връзки. Неправителствените организации като сдружение „БГ Бъди активен“ могат да осигурят опит и знания в областта на планирането, управлението на проекти и взаимодействието с общността. Важно е да се развият дългосрочни, партньорски и прозрачни отношения между всички заинтересовани страни, за да се осигури устойчив и успешен процес на плейсмейкинг, който да отговаря на нуждите и амбициите на общността.



ЛАСКА НЕНОВА е социален предприемач в пресечната точка на плейсмейкинг, градско и обществено здраве. С магистърски степени по международни търговски отношения и обществено здраве, съчетани със солиден опит в бизнес администрацията, тя ръководи трансформативни проекти, които подобряват благосъстоянието на общността. Като генерален мениджър на сдружение BG Бъди активен, член на учредителния съвет на Placemaking Europe и партньор-основател на иновативни начинания като WOW Gym и агенция Urban Nudges, Ласка ръководи инициативи, които насърчават укрепващи здравето физически дейности и устойчива градска среда. Нейният експертен опит в управлението на европейски проекти и маркетинга на каузи допринася за създаването на програми с важно значение, които намират отзвук, както в локален, така и в европейски мащаб.






Commentaires


bottom of page