top of page

НАДЕЖДА НА СЕВЕРОЗАПАД

Фабрика за идеи е организация, която от години работи в българските села и активира местни общности, като напоследък прави това все повече чрез изкуство. Редовно има отворени покани към артисти да се включват в резиденции, а ние разговоряме с Янина Танева, един от основателите на Фабриката, за основните нужди в регионите, за крещящата нужда от децентрализация в България, както и за партньорите на организацията в техните начинания. Въпросите зададе Виктория Драганова.


Снимка: Илиян Ружин

Янина, от години работите из българските села – какво провокира теб и „Фабрика за идеи“ да се впуснете в това начинение?


Историята е дълга, но ако трябва да съм едновременно искрена и кратка, провокираха ме срещите в селата по време на етнографските експедиции на асоциация „Онгъл“. Тогава изследвах възможностите на това какво млади и възрастни, градска и селска култура могат да дадат едни на други. Пътешествието ни отведе първо до „Резиденция Баба“, а от три години и към по-тясна работа с артисти – от работата на терен ние просто разбрахме, че нуждата от участие, общуване и зачитане „крещеше“ много по-силно, отколкото от подобряването на материалната среда, което също, но не само, правехме дотогава.


Новата резиденция се случва в северозапада – какви са нуждите там?


Северозападът е оплетен в наратива за бедността и безпътицата, което затваря безброй възможности, които регионът би имал, ако се погледне с „ресурсни“ очила. В този смисъл Северозападът има нужда от наративи на надежда и въображение, а оттам нататък всичко би било възможно.


Често артистите за първи път работят в подобен контекст – как ги подкрепяте?


Знаем, че работата с общности не е задължително силната страна на един артист, особено в България, затова обобщаваме и предаваме опита си в различни форми, преди и по време на резиденциите. Имаме късмет да работим и в прекрасна международна мрежа от интердисциплинарни професионалисти с нашия социално-културен профил. От това черпим сила – благодарение на усещането за принадлежност, но без илюзията, че всичко е приложимо навсякъде, защото нашият селски контекст е много много различен от този в Германия, Швейцария или северна Италия. Затова предпочитаме локално зародилите се модели. Наблюдаваме трайна смяна на посоката при някои артисти, а дори осъзнаването за реалността извън „белия куб“ е вече голяма победа над скъсаната социална тъкан.


Снимка: Илиян Ружин

Какво целите? Как ще създадете устойчивост на вашата работа в селата?


Целим животът на село да не е геройство. Искаме да адресираме т.нар. „географско детерминирани“ права, сред които най-ключово е да решим темата с достъпа и участие в култура в малките населени места. Според изследване, което направихме с подкрепата на Национален фонд „Култура“ през януари 2023, над 69% от хората в села биха посещавали и участвали по-редовно в културния живот при наличие на финансови облекчения; 40% – ако е уреден въпросът с транспортната достъпност. Нашето заключение от тези цифри е, че хората имат глад за класически форми като театър и кино, но са и отворени и любопитни към нови форми на изкуство.


Устойчивостта ще дойде, когато свържем читалищата и местните общности със съвременната култура. Това и целим чрез програмите и проектите ни: чрез лабораторията „Право на култура“ събираме крос-секторна общност, включваща местните власти, читалищата и артисти, които да се опознаят и да намерят възможности за съвместна работа. За целта ние подсигуряваме възможността за „пробни“ сесии и работа на терен с нас, както и продукционен бюджет. За нас е важно нас един артист, който иска да работи с общности, но досега не го е правил, да се чувства подкрепен, правейки тази крачка.


Разкажи ми повече за отворените ви програми.


Чрез нашата инициатива „Съживяване на селата чрез творчески дейности“ в момента създаваме шест резидентни центъра в села от нашата мрежа, така че съвременната култура да има лесен „вход“ в общностите, където това е желано и видяно като потенциал от самите местни. Този проект е по програмата „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ на Лихтенщайн, Исландия и Норвегия. Очакват ни съответно шест резиденции в селата, за някои от които все още има места и артисти могат да кандидатстват тук.


Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин

Има ли място за този дискурс в градските художествени институции?


Да, разбира се, доколкото динамиката център-периферия не е по никакъв начин компенсирана и чужда на реалността в столицата. Квартали, села в покрайнините – всички те, би трябвало да бъдат третирани по този начин и с идеята за компенсаторни механизми, преодоляващи хронични дефицити от неучастие в култура – това биха могли да са резиденции, биха могли да са ваучери за култура и т.н.


Какво се случва в мрежата от европейски организации Тандем, чиито домакини бяхте наскоро в София? Какви са въпросите, които провокират създаването и функционирането на подобни мрежи?


За нас тази среща бе празник на общност от практици, усещане за принадлежност и повод да получим обратна връзка за нашата работа, като вдъхновим и колеги да почерпят от нашия опит. Най-важният процес в последно време обаче е насочен към разбирането, че за нашата специфична работа – която се ситуира между културно и социално, и работи в периферни райони, е нужно нов вид застъпничество, по-гъвкави модели, приветстващи културните и социални иновации. Това се опитваме да направим с колеги в програмата наследник на Тандем Европа, днес Тандем Региони, с които съвсем осъзнато се обединихме около приоритета за културата като акупунктурна точка в малки населени места.


Кои са приоритетите, които вие поставяте в такива мрежи? Имаш ли усещането за споделена проблематика с други европейски региони?


Наскоро Европейската комисия излезе с препоръка към Европейския парламент да обърне внимание на все по-задълбочаващата се пропаст между космополитните градски центрове и обезлюдяващите се и оставени без човешки ресурс „периферии“, макар и употребата на термина „периферия“ да е доста спорен, защото тя е само такава видяна от някой „център“, като за хората в нея тя си е „център“. Предвиждат се нови програми – много по-комплексни и интердисциплинарни за разлика от досегашните програми за селски райони, които не успяха да адресират хроничните проблеми и създадоха нови. Подобна на нашата ситуация има в цяла Южна и големи части от Източна Европа – Испания, Италия, Гърция, Балканите, региони на Словакия, Унгария и Румъния. Т.е. моделите, които се стремим да създадем тук, спокойно могат да бъдат адекватни и в тези райони, естествено с локална адаптация.


Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 199,883.17 €, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

264 преглеждания

Comments


bottom of page