Хестър Гартрел изследва два примера от Източен Лондон за взаимодействието между артистични инициативи, общинската политика и локални предизвикателства. Търсейки аналог с българския контекст, Хестер насочва дискусията към онези инициативи, които целят разширяване на достъпа до култура, ангажиране с проблемите на общността, и изобщо към онези проекти, в които изкуство и общинска стратегия се пресичат и са полезни едни за други.
Може ли публичното изкуство някога да бъде аполитично?
Публичното изкуство по дефиниция е изкуство, което намираме в публичното пространство. То е отворено за критика и дискусии, може да представлява артист или общност, а неговото присъствие може да даде идентичност на дадено място. В това отношение, може ли публичното изкуство някога да бъде аполитично, и може ли то да си позволи лукса да бъде създадено просто заради самото изкуство?
Въпреки че на културата и изкуството често се гледа като на начини за разтоварване, те винаги са били важен фактор при социалните и политическите промени. Когато започнах да пиша този материал, посетих изложбата „Жените в бунт! Изкуство и активизъм в Обединеното кралство 1970 – 1990“ в Тейт Бритън, Лондон, която илюстрира взаимодействието между изкуството, социалните движения и институционалните промени. Изложбата започва с цитат от „Изображения на Женската власт – Манифест за изкуство“ (1971 г.) на Ан Берг и Моника Сойо: „Казваме НЕ на ПРАЗНИТЕ АБСТРАКЦИИ, на философията „изкуство заради самото изкуство“ за привилегированата мъжка бяла средна класа в света на изкуството. НИЕ, УГНЕТЕНИТЕ, не можем да си позволим тази празна игра с думи и форми...“
Джина Бърч, кадър от Триминутен писък, 1977, авторски права: Тейт Бритън, Джина Бърч
Този цитат ме вдъхнови да започна материала с въпрос към артисти, куратори и други, ангажирани в областта на културата: Може ли публичното изкуство да си позволи да бъде „изкуство заради самото изкуство“? [1] И ако решим, че то винаги включва социален или политически аспект, тогава каква е неговата роля – да работи заедно със съществуващите политически и институционални структури и срещу статуквото или да си сътрудничи със съществуващите системи на власт, едновременно предизвиквайки ги? Ако е лесно е да поставим изкуството или културата в определена рамка, то изкуството може и трябва да бъдат интегрирано във всеки аспект на нашия живот. То не е нещо уникално като мнение, нито е нова идеята за взаимодействието между изкуството и обществото, но как ние, като артисти и социални активисти, можем да направим така, че изкуството да стане централен елемент от тъканта на социалните ни взаимодействия или решения на местни или национални проблеми?
Снимките са предоставени от Тейт Бритън. Описание и кредит към снимките по-долу.
Материалът представя два казуса от Източен Лондон, които да послужат като повод за още дискусии, разглеждайки по-конкретно как изкуството може да взаимодейства с общинската политика и специфични проблематики, свързани с гражданското участие, местната история, антисоциално поведение, запуснати общински площи или земи, както и каква е икономическата реалност на това да бъдеш артист или гражданин, който трудно има достъп до култура.
Разделите по-долу представят примери на взаимодействието между местно управление и художествени/ културни инициативи, като включват и насочващи въпроси , които могат да бъдат използвани при разработването на проект за публично изкуство в която и да е страна или място. Чрез тези въпроси, материалът има за цел да стимулира допълнителна дискусия относно начина, по който можем да разработваме проекти в полето на публичното изкуство и които се ангажират с проблемите на местната общност и общините, като надхвърлят традиционните разбирания за изкуство и проследяват неговото широко и многостранно въздействие на местно ниво.
Районите Баркинг§Дагенaм и Нюхам се намират в източната част на Лондон и през последните няколко десетилетия претърпяват значителни икономически и демографски промени. През XX в. тежката промишленост е била в основата на икономическата мощ на тези райони, но през последните десетилетия тук се наблюдава значителна деиндустриализация, като Нюхам и Баркинг§Дагенам вече от доста време се борят с предизвикателства на регионално обедняване. През последните години и в двете общини се появяват много възможности за преустройство, макар че в Нюхам това се случва в по-голяма степен заради транспортните връзки и близостта до централен Лондон. Пример за това е успешната олимпийска кандидатура, в рамките на която изоставено депо за отпадъци бе преустроено в парк за провеждането на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2012 г. Част от този терен сега е квартал за култура, където Лондонският колеж по мода, както и Victoria&Albert Museum откриват свои представителни сгради на Ийст Банк (East Bank). Поради връзката на региона с доковете, Източен Лондон винаги е бил културно разнообразен район - от френските хугеноти през XVII в., през еврейското население, бягащо от руските преследвания през XIX в., до неотдавнашното пристигане на жители от Карибския регион през 40-те години на XX в. Както Нюхам, така и Баркинг§Дагенам са богати на култури общини, съчетавайки влиянието на различни азиатски, африкански, източноевропейски, еврейски и британски традиции.
Местните общини разглеждат културата като ключов аспект на икономическото и структурното преустройство на региона, като и двете общини са въвели културни политики, целящи привличането на творчески индустрии, артисти и културни институции в региона. Наблюдава се и движение за интегриране на културата в различни общински политики, насочени към гражданите, като здравеопазване и благосъстояние, жилищно настаняване и партиципативна демокрация.
Въпроси: Какъв е контекстът на региона, в който работите? Как ще включите различните култури и традиции в проекта си?
Каква е ролята на изкуството и артистите в инициативите за демокрация чрез директно участие?
През последните 60 години в Обединеното кралство се наблюдава значителен спад в политическата ангажираност и доверието в правителството. Въпреки силното гражданско общество в Обединеното кралство с множество неправителствени организации и граждански групи, доброволчеството също напоследък бележи спад – не повече от 16% от хората заявяват, че доброволстват поне веднъж месечно през 2021 –2022 г. (спад от 27% през 2014 – 2015 г.). Активно се обсъжда растващото разделение в обществото и въздействието на строгите икономии върху общностите. Страната като цяло изостава от Европа по отношение на прилагането на иновативни модели на управление и инициативи за демокрация чрез директно участие, които могат да се разглеждат като част от решението на проблема с разочарованието и откъснатостта. В страни като Бразилия гражданското участие се прилага от 90-те години на миналия век, но едва през 2018 – 2019 г. национални местни власти в Обединеното кралство започнаха да въвеждат модели на директна демокрация. Трудно е да се прецени ефективността на тези инициативи, съществуват малко данни за броя на участващите на местно равнище. При внимателно планиране и прилагане обаче гражданското участие може да събере на едно място различни хора да обсъждат проблеми с цел решаването им.
През 2018 г. община Нюхам започна инициатива за директна демокрация, като покани жители да се включват граждански събрания и да обсъждат, предлагат и гласуват проекти, предназначени за подобряване на техния квартал. В Стратфорд и Уест Хам жителите изтъкнаха като основен проблем търговията с наркотици и свързаните с това престъпления, като например нападения от банди в Стратфорд парк. Поради високото ниво на престъпност много хора в района се чувстваха неспокойни да посещават парка. Като решение бе предложено увеличаването на посещаемостта (броя на хората, които го използват или само преминават) в парка. Групата за поезия в Нюхам, основана от живеещата в квартала поетеса Соня Кинтеро, играе водеща роля. Местните жители гласуват за създаването на кафене за поезия парка, а групата започва да работи в тясно сътрудничество със служители на Общината, с местната общност в квартала, с общинските служби, грижещи се за парка както и други служители на общината – всичко това води до ремонта на неизползван боулинг клуб и превръщането на стария павилион в приветливо пространство, където поетичната групата провежда редовни срещи, фестивали и събития. През 2021 г., в допълнение към текущите си проекти, групата предприема инициатива за събиране и трансформиране на спомените на жителите за павилиона в стихотворения и кратки разкази и така да отново да предизвика разговор за престъпността в парка.
Снимка: Newham Poetry Group
Това взаимодействие между изкуство, колективна памет, споделено пространство и община показва как сътрудничеството и културните инициативи могат да бъдат интегрирани в по-широки политики, свързани с неизползваното общинско пространство, безопасността на жителите и гражданското участие, както и с други общински институции като местните библиотеки и архиви.
Снимка: Newham Poetry Group
Въпроси: Мислили ли сте как вашият проект за публично изкуство прави гласа на гражданите по-чуваем? Може ли или трябва ли вашият проект за публично изкуство да играе роля в общинските инициативи за гражданско участие? Как вашият артистичен проект може да взаимодейства с други локални проблеми, важни за местните участници?
Как физическото пространство може да подпомогне публичното изкуство и достъпа до култура?
Освен че демонстрират как артистите могат да бъдат важна част в насърчаване на гражданското участие и как изкуството взаимодейства с различни общински структури, горните примери са и ценен пример относно значението на физическите пространства в предоставянето на възможности за хората да се занимават с изкуство и култура.
Макар и развитието на Ийст Банк да увеличава броя на галерии и музеи в този район, за много от жителите на Източен Лондон поради разположението на парка в края на квартала и липсата на обществен транспорт той е в голяма степен недостъпен. Какви са е такъв случай реалните възможности за досег до култура в Източен Лондон? Как можем да изведем изкуството от стените на съществуващите институции и да го превърнем в нещо, с което се сблъскваме в ежедневието си?
В цял Лондон, включително в Нюхам Баркинг§Дагенам, „междувременното използване“ (meanwhile use) се е превърнало във важно средство на общините да въвеждат културни инициативи в обществените пространства. В Нюхам, т. нар. Местен план от 2018 г. подкрепя гъвкавите общностни пространства и междувременното използване в градските и местните центрове. Това означава, че празни общински имоти могат да се използват за общностни инициативи, хората да се събират в тях или местни групи да разработват проекти в "сърцето на общностите". Освен това, както се вижда от примера на "Групата за поезия" в Нюхам, те могат да се използват и за регенериране и обновяване на райони със слаба посещаемост.
Проектът Manor Park Meanwhile Use („Междувременно използване на Манор Парк“) е пример за това как изоставени пространства могат да се използват от общностите, с ясно съзнание за това колко дълго пространството може да се бъде общностен актив и как това допринася за устойчивостта. Проектът също така показва колко е важно консултациите да се провеждат по начин, който достига до онези граждани, които иначе не биха се включили в официалните консултативни процеси. Проектът използва комбинация от лични разговори на обществени места като библиотеки, автобусни спирки и местния коледен пазар, чрез посещения от врата на врата и онлайн проучвания. Това довежда до създаването на сграда, която може да бъде използвана отново и отново, като след приключване на проекта може да се пренесе на други места, осигурявайки гъвкаво пространство, което отговаря на нуждите на жителите от работилница, ателие, място за събития и срещи и работна среда.
Креативността е това, което проектът Manor Park Meanwhile Use поставя в центъра на общността, като механизъм за жителите да поемат водеща роля в плейсмейкинга (''обновяването на съществуващи пространства'') , а ясното и прозрачно взаимодействие с архитекти и община дава възможност за местните да научат повече и за техническите / административни процеси около проекта.
Въпроси: Възнамерявате ли да се обърнете към гражданите по начин, който да отразява тяхната ежедневна реалност и движение? Как ще гарантирате, че проектът ви не разчита само на хората, които имат време, знания или интерес да дойдат при вас? Как ще споделите графика и резултатите от проекта си по достъпен начин?
Предоставя ли вашият проект за публично изкуство възможности за хората, живеещи в райони с много слаба културна инфраструктура? По какъв начин публичното или общинското пространство взаимодейства с вашия проект? Има ли възможност за създаване на дългосрочно културно пространство като част от проекта?
Зависими ли са една от друга култура и икономика?
Проектът Manor Park Meanwhile Use косвено засяга предизвикателство, с което се сблъскват много артисти в Лондон, а именно малкото възможности за студиа на достъпни цени. Неотдавнашно проучване установи, че дори при достъпни наеми, само 12% от анкетираните артисти в Лондон могат да се издържат единствено от своята творческа професия. Икономическата реалност на това да си артист в Лондон е тясно свързана с по-всеобхватните разходи за живот и жилищната криза, като рискува да доведе до загуба на артистичен талант, след като много или напускат сферата, или избират да живеят другаде.
В своята културна стратегия Баркинг§Дагенам признават въздействието, което културата може да окаже върху цялостната им стратегия за развитие на района, независимо дали се отнасят към приобщаването, младежта, директната демокрация, здравеопазването или икономическото развитие.„Къща за артисти“, намираща се в Баркинг и включена в престижния списък за наградата „Стърлинг“ на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) за 2023 г., е първата по рода си в Обединеното кралство, която предоставя достъпни жилища и студиа за артисти под условие, че те предоставят безплатни творчески програми за общността. Проектът показва, че културните програми са неразривно свързани с икономическата ситуация на общностите и на самите артисти.
Въпроси: Как проектът ви се ангажира с вашата икономическа ситуация и с тази на вашите участници? Има ли възможност чрез проекта си да изразите предизвикателствата на това да бъдеш артист във вашия град или държава?
Защо казусите от Източен Лондон са от значение за България?
Често гледаме на другите държави с измамно чувство за сравнение, което не отчита реалната ситуация. Лесно е да се мисли, че това, което се случва в Лондон, е нереалистично и неуместно да се прилага в български контекст, но истината е, че Източен Лондон също е изправен пред много предизвикателства, когато става въпрос за общинско управление, включително ограничени бюджети, корупция и лошо финансово управление.
Въпреки че е наивно да се пренебрегват разликите между двете държави (и двата града, ако разглеждаме конкретно Лондон и София), горепосочените примери за добри практики в Нюхам и Баркинг§Дагенам повдигат някои важни теми и въпроси, както и дават пример как публичното изкуство и артистите могат да допринесат за широка гама от теми – от обществената безопасност до управлението на общинската собственост. В София дискусиите за публичното пространство и публичното изкуство като тези около Паметника на Съветската армия, Златната арка в новата пешеходна зона пред Александър Невски, както и неотдавнашната конференция Placemaking Connected, която имаше за цел да постави официалното начало на национална мрежа от организации и активисти, ангажирани в сферата на плейсмейкинг в България, показват засилена дискусия и интерес към начина, по който взаимодействаме с публичните пространства. Това, естествено, включва и публичното изкуство и показва важността на взаимодействието с гражданите и отчитането на историята, житейския опит, мненията и естетиката.
Горепосочените казуси подчертават важни въпроси и проблеми, които трябва да бъдат разгледани при разработването на всеки проект, свързан с публично изкуство и културни инициативи, целящи разширяване на достъпа до култура; разглеждането на икономическата ситуация на артистите и участниците в проекта, как проектът може да се ангажира с локалните проблеми и да издигне гласа на местните хора, дали проектът за публично изкуство може да се ангажира с необходимостта от създаване на културни пространства, които се намират в сърцето на общностите, и накрая, как изкуството и общинските стратегии се пресичат и взаимодействат.
Споделените проекти от Нюхам и Баркинг§Дагенам показват различни начини, по които изкуството може да взаимодейства с местните пространства и управление, както и че изкуството не може да бъде поставено в рамки и не трябва да бъде изтласквано настрани, а вместо това да действа като важен механизъм за обществени дискусии и решения. Изкуството има способността да проектира и представя аспекти от нашия многолик свят и от разнообразието от житейски опит в нашите общности, градове и държави. Що се отнася до въпроса: „Може ли някога публичното изкуство да бъде аполитично?“, може би въпросът трябва да бъде: „Цели ли моят проект за публично изкуство да бъде аполитичен?“, защото когато взаимодействаме с живата реалност във всичките нейни измерения в публичното поле, то със сигурност все някой навън ще възприеме публичното изкуство като политическо.
Comments