Във фокуса на статията на Хестър Гартрел, която изследва два примера от Източен Лондон за взаимодействието между артистични и културни инициативи, общинската политика и местните проблеми, е публичното изкуство като ключов фактор от социалния ни и политически живот. Правейки аналог и с българския контекст, статията цели да стимулира дискусия върху изкуство и културни инициативи, целящи разширяване на достъпа до култура, ангажиране с проблемите на общността, и изобщо върху проекти, представящи възможности изкуството и общинските стратегии да се пресичат и да бъдат полезни едни за други.
Може ли публичното изкуство някога да бъде аполитично?
Публичното изкуство по дефиниция е изкуство, поставено в публичното пространство. То е отворено за критика и дискусии, може да представлява артист или общност, а неговото разположение може да определи идентичността на дадено място. В този контекст, може ли публичното изкуство някога да бъде аполитично и може ли то да си позволи лукса да бъде създадено просто заради самото изкуство?
Въпреки че на културата и изкуството често се гледа като на форма на разтоварване, те винаги са били централни за социалните и политическите промени. Когато започнах да пиша този материал, посетих изложбата „Жените в бунт! Изкуство и активизъм в Обединеното кралство 1970 – 1990“ в Тейт Бритън, Лондон, която илюстрира взаимодействието между изкуството, социалните движения и институционалните промени. Изложбата започва с цитат от „Изображения на Женската власт – Манифест за изкуство“ (1971 г.) на Ан Берг и Моника Сойо: „Казваме НЕ на ПРАЗНИТЕ АБСТРАКЦИИ, на философията „изкуство заради самото изкуство“ за привилегированата мъжка бяла средна класа в света на изкуството. НИЕ, УГНЕТЕНИТЕ, не можем да си позволим тази празна игра с думи и форми...“
Джина Бърч, кадър от Триминутен писък, 1977, авторски права: Тейт Бритън, Джина Бърч
Този цитат ме вдъхнови да започна материала с въпрос към артисти, куратори и други, ангажирани в областта на културата [1]: Може ли публичното изкуство да си позволи да бъде „изкуство заради самото изкуство“? И ако решим, че то винаги включва социален или политически аспект, тогава каква е неговата роля – да работи заедно със съществуващите политически и институционални системи, в противопоставяне на статуквото или то може едновременно да предизвиква и да работи в сътрудничество със съществуващите системи на власт? Лесно е да поставим изкуството или културата в рамки, но те могат и трябва да бъдат интегрирани във всеки аспект на нашия живот. Това не е оригинално мнение, нито е нова идеята за взаимодействието между изкуството и обществото, но как ние, като артисти и социални активисти, можем да направим така, че изкуството да стане централен елемент от тъканта на социалните ни взаимодействия или решения на местни или национални проблеми?
Снимките са предоставени от Тейт Бритън. Описание и кредит към снимките по-долу.
В този контекст, материалът представя два казуса от Източен Лондон, които да служат като инструмент за допълнително обсъждане на темата, разглеждайки по-конкретно как изкуството може да взаимодейства с общинската политика и местните проблеми, като например гражданско участие, местна история, антисоциално поведение, пустееща общинска собственост или земя и икономическата реалност на това да бъдеш артист или гражданин, който се бори за достъп до културни възможности.
Всеки раздел не просто представя примери на взаимодействието между местно управление и артистични или културни инициативи, а включва и въпроси по общи теми, които могат да бъдат използвани при разработването на проект за публично изкуство във всяка страна или населено място. Чрез тези въпроси, материалът има за цел да стимулира допълнителна дискусия относно начина, по който можем да разработваме проекти за публично изкуство, които се ангажират с проблемите на местната общност и общините, като надхвърлят традиционните граници на изкуството и мислят за широкото и многостранно въздействие, което изкуството може да има на местно ниво.
Районите Баркинг§Дагенaм и Нюхам се намират в източната част на Лондон и през последните няколко десетилетия претърпяват значителни икономически и демографски промени. През XX в. тежката промишленост е била в основата на икономиката. През последните десетилетия в района се наблюдава значителна деиндустриализация, а Нюхам и Баркинг§Дагенам отдавна са изправени пред предизвикателства, свързани с регионалната бедност. През последните години и в двете общини се появяват много възможности за преустройство, макар че в Нюхам това се случва в по-голяма степен заради транспортните връзки и близостта до централен Лондон. Пример за това е успешната олимпийска кандидатура, в рамките на която изоставено депо за отпадъци беше превърнато в нов парк за провеждането на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2012 г. Част от този терен сега е квартал за култура, в който Лондонският колеж по мода, както и Музеят „Виктория и Албърт“, откриват свои представителни сгради на Ийст Банк (East Bank). Поради връзката на региона с доковете, Източен Лондон винаги е бил културно разнообразен район. От френските хугеноти през XVII в., еврейското население, бягащо от руските преследвания през XIX в., до по-скорошното пристигане на жители от Карибския регион през 40-те години на XX в. Както Нюхам, така и Баркинг§Дагенам са културно богати общини, които демонстрират влиянието на различни азиатски, африкански, източноевропейски, еврейски и традиции на белите британци.
Местните общини разглеждат културата като ключов аспект на икономическото и структурното преустройство на региона, като и двете общини са въвели културни политики, целящи привличането на творчески индустрии, артисти и културни институции в региона. Освен това се наблюдава движение за интегриране на културата в други аспекти на общинската политика, насочени към гражданите, като здравеопазване и благосъстояние, жилищно настаняване и партиципативната демокрация.
Въпроси: Какъв е контекстът на региона, в който работите? Как ще включите различните култури и традиции в проекта си?
Каква е ролята на изкуството и артистите в инициативите за демокрация чрез директно участие?
През последните 60 години в Обединеното кралство се наблюдава значително намаляване на официалната политическа ангажираност и на доверието в правителството. Въпреки силното гражданско общество в Обединеното кралство с множество неправителствени организации и граждански групи, доброволчеството също напоследък бележи спад – 16% от хората заявяват, че доброволстват поне веднъж месечно през 2021 –2022 г. (спад от 27% през 2014 – 2015 г.). Активно се обсъжда нарастващото разделение в обществото и въздействието на строгите икономии върху общностите. Страната като цяло изостава от Европа по отношение на прилагането на иновативни модели на управление и инициативи за демокрация чрез директно участие, които могат да се разглеждат като част от решението на проблема с разочарованието и откъснатостта. Гражданското участие се обсъжда в световен мащаб и се прилага в страни като Бразилия от 90-те години на миналия век, но едва през 2018 – 2019 г. както националните, така и местните власти в Обединеното кралство започнаха да въвеждат инициативи на демокрацията чрез директно участие. Трудно е да се прецени ефективността на тези инициативи, съществуват малко данни за броя на участващите на местно равнище. При внимателно планиране и прилагане обаче, гражданското участие може да събере на едно място различни хора, които да обсъждат теми, които ги вълнуват, по начин, насочен към намиране на решения.
През 2018 г. община Нюхам започна инициатива за демокрация чрез директно участие, която събра жителите на поредица от граждански събрания, в рамките на които можеха да обсъждат, предлагат и гласуват редица проекти, предназначени за подобряване на техния квартал. В Стратфорд и Уест Хам жителите изтъкнаха като основен проблем търговията с наркотици и свързаните с нея престъпления, като например насилието от страна на банди в Стратфорд парк. Поради високото ниво на престъпност много хора в района са се чувствали неспокойни да посещават парка. Като потенциално решение беше предложено увеличаване на посещаемостта (броя на хората, които използват или преминават) в парка.
Групата за поезия в Нюхам, основана от живеещата в квартала поетеса Соня Кинтеро, пое водеща роля в това предложение. След като местните жители гласуваха за създаването на кафене за поезия в Стратфорд парк, групата започна да работи в тясно сътрудничество със служители на общината от екипите на местната общност в квартала, общинските служби, които се грижат за парка и други служители на общината, което доведе до обновяването на неизползван боулинг клуб. Старият павилион сега се е превърнал в приветливо пространство, където групата за поезия провежда редовни срещи, фестивали и събития. През 2021 г., в допълнение към текущите си проекти, групата предприе инициатива за събиране и трансформиране на спомените на жителите за павилиона в стихотворения и кратки разкази с цел да предизвикат разговор за антисоциалното поведение, свързано с парка.
Снимка: Newham Poetry Group
Това взаимодействие между изкуство, колективна памет, споделено пространство и общината показва как сътрудничеството и културните инициативи могат да бъдат интегрирани в по-широки политики, свързани с неизползваното общинско пространство, безопасността на жителите и гражданското участие, както и с други общински институции като местните библиотеки и архиви.
Снимка: Newham Poetry Group
Въпроси: Мислили ли сте как вашият проект за публично изкуство прави гласа на гражданите по-чуваем? Може ли или трябва ли вашият проект за публично изкуство да играе роля в общинските инициативи за гражданско участие? Как вашият артистичен проект може да взаимодейства с други локални проблеми, важни за местните участници?
Как физическото пространство може да подпомогне публичното изкуство и достъпа до култура?
Освен че демонстрират как артистите могат да бъдат важна част от инициативите за гражданско участие и как изкуството може да взаимодейства с множество общински услуги, горните примери предоставят и ценно знание относно значението на физическите пространства в предоставянето на възможности за хората да се занимават с изкуство и култура.
Макар на пръв поглед развитието на Ийст Банк (Олимпийския парк) да доведе до по-голям достъп до галерии, музеи и др., за много от жителите на Източен Лондон съществуват няколко пречки, включително разположението на парка в края на квартала и слабия достъп до обществен транспорт. Освен водещи проекти като Ийст Банк, какви са реалните възможности за досег до култура в Източен Лондон? Как можем да изведем изкуството от съществуващи институции и да го превърнем в нещо, с което се сблъскваме в ежедневието си, докато вършим ежедневните си дейности?
В цял Лондон, включително в Нюхам и Баркинг§Дагенам, „междувременно използване“ се превърна във важно средство на общините да въвеждат културни инициативи в обществените пространства. В Нюхам Местният план от 2018 г. подкрепя гъвкавите общностни пространства и междувременното използване в градските и местните центрове. Това означава, че общинските имоти могат да се използват за общностни инициативи, ако останат празни, като се създават пространства, където хората да се събират заедно или местните групи да разработват проекти в пространства, които се намират в сърцето на общностите. Освен това, както се вижда от примера на Групата за поезия в Нюхам, те могат да се използват и за регенериране и обновяване на райони със слаба посещаемост.
Проектът Manor Park Meanwhile Use („Междувременно използване на Манор Парк“) е пример за това как изоставени пространства могат да се използват в полза на общността, с ясен график за това колко дълго пространството има ролята на общностен актив, както и с оглед на устойчивостта. Той също така показва колко е важно консултациите да се провеждат по начин, който достига гражданите така, че да се включат онези, които иначе не биха участвали в официалните консултативни процеси. Проектът използва комбинация от лични разговори на обществени места като библиотеки, автобусни спирки и местния коледен пазар, чрез посещения от врата на врата и онлайн проучвания. Това довежда до създаването на сграда, която може да бъде използвана отново и отново, като след приключване на проекта може да се инсталира на други места, осигурявайки гъвкаво пространство, което отговаря на нуждите на жителите от работилница или ателие, място за провеждане на събития, място за срещи и работно пространство.
Творчеството е това, което проектът Manor Park Meanwhile Use поставя в центъра на общността, той също така действа като механизъм за жителите да поемат водеща роля в плейсмейкинга (''възобновяването на съществуващи пространства'') , а ясното и прозрачно взаимодействие с архитектите и общината открива възможности за местните да научат повече за общинските процеси и архитектурните проекти.
Въпроси: Възнамерявате ли да се обърнете към гражданите по начин, който да отразява тяхната ежедневна реалност и движение? Как ще гарантирате, че проектът ви не разчита само на хората, които имат време, знания или интерес да дойдат при вас? Как ще споделите графика и резултатите от проекта си по достъпен начин?
Предоставя ли вашият проект за публично изкуство възможности за хората, живеещи в райони с много слаба културна инфраструктура? По какъв начин публичното или общинското пространство взаимодейства с вашия проект? Има ли възможност за създаване на дългосрочно културно пространство като част от проекта?
Съществува ли взаимна зависимост между културното и икономическото развитие?
Проектът Manor Park Meanwhile Use косвено засяга предизвикателство, с което се сблъскват много творци в Лондон, а именно малкото възможности за студио на достъпни цени. Неотдавнашно проучване установи, че дори при достъпни наеми, само 12% от анкетираните артисти в Лондон могат да се издържат единствено от своята творческа професия. Икономическата реалност на това да си артист в Лондон е тясно свързана с по-всеобхватните разходи за живот и жилищната криза и рискува да доведе до загуба на артистичен талант, тъй като хората напускат професията или избират да живеят другаде.
В своята културна стратегия Баркинг§Дагенам признават въздействието, което културата може да окаже върху всички техни стратегически програми, независимо дали са свързани с приобщаването, младежта, демокрацията чрез директно участие, здравето и благосъстоянието или икономическото развитие.„Къща за артисти“, намираща се в Баркинг и включена в престижния списък за наградата „Стърлинг“ на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) за 2023 г., е първата по рода си в Обединеното кралство, която предоставя достъпни жилища и студио за артисти при условие, че те ще предоставят безплатни творчески програми за общността. Проектът признава, че културните програми и изкуството са неразривно свързани с икономическата ситуация на общностите и на самите творци.
Въпроси: Как проектът ви се ангажира с вашата икономическа ситуация и с тази на вашите участници? Има ли възможност чрез проекта си да изразите предизвикателствата на това да бъдеш артист във вашия град или държава?
Защо казусите от Източен Лондон са от значение за България?
Често гледаме на другите държави с измамно чувство за сравнение, което не отчита реалната ситуация. Лесно е да се мисли, че това, което се случва в Лондон, е нереалистично и неуместно да се прилага в български контекст, но истината е, че Източен Лондон също е изправен пред много предизвикателства, когато става въпрос за общинско управление, включително ограничени бюджети, корупция и лошо финансово управление.
Въпреки че е наивно да се пренебрегват разликите между двете държави (и двата града, ако разглеждаме конкретно Лондон и София), горепосочените примери за добри практики в Нюхам и Баркинг§Дагенам повдигат някои важни теми и въпроси, както и дават пример как публичното изкуство и артистите могат да допринесат за широк спектър от теми – от обществената безопасност до управлението на общинската собственост. В София дискусиите за публичното пространство и публичното изкуство като тези около Паметника на Съветската армия, Златната арка в новата пешеходна зона пред Александър Невски, както и неотдавнашната конференция Placemaking Connected, която имаше за цел да постави официалното начало на национална мрежа от организации и активисти, ангажирани в сферата на плейсмейкинг в България, показват засилена дискусия и интерес към начина, по който взаимодействаме с публичните пространства. Това, естествено, включва и публичното изкуство и показва важността на взаимодействието с гражданите и отчитането на историята, житейския опит, мненията и естетиката.
Горепосочените казуси подчертават важни въпроси и проблеми, които трябва да бъдат разгледани при разработването на всеки проект, свързан с публично изкуство и културни инициативи, целящи разширяване на достъпа до култура; разглеждането на икономическата ситуация на артистите и участниците в проекта, как проектът може да се ангажира с локалните проблеми и да издигне гласа на местните хора, дали проектът за публично изкуство може да се ангажира с необходимостта от създаване на културни пространства, които се намират в сърцето на общностите, и накрая, как изкуството и общинските стратегии се пресичат и взаимодействат.
Споделените проекти от Нюхам и Баркинг§Дагенам показват разнообразието от начини, по които изкуството може да взаимодейства с местните пространства и управление, както и че изкуството не може да бъде поставено в рамки и не трябва да бъде изтласквано настрани, а вместо това да действа като важен механизъм за обществени дискусии и решения. Изкуството има способността да проектира и представя аспекти от нашия многолик свят и от разнообразието от житейски опит в нашите общности, градове и държави. Що се отнася до въпроса: „Може ли някога публичното изкуство да бъде аполитично?“, може би въпросът трябва да бъде: „Цели ли моят проект за публично изкуство да бъде аполитичен?“, защото когато взаимодействаме с живата реалност във всичките й измерения в публичното поле, то със сигурност все някой навън ще възприеме публичното изкуство като политическо.