ПРЕГЛЕД 2025 – С КИРИЛ ВАСИЛЕВ

Тазгодишната анкета на „Журнал за социална визия“  събира гледните точки на наши колеги, куратори и критици, към най-важните събития и теми в изкуството през 2025 г. Поканихме участниците да посочват открояващите се изложби, проекти и фигури, отбележат ключови международни акценти, значими критически издания и медии, както и разочарованията, довели до напрежение в културната среда.

Продължаваме с Кирил Василев, преподавател по история на модерната европейска култура, ръководител на магистърска програма „Изкуства и съвременност“, Катедра „История и теория на културата“, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“. През 2025 г. той курира изложбата на Явор Костадинов „Пътеки, проходи и обиталища" в галерия „Алма Матер“ на Софийския университет, която предлага личната фрагментарна перспектива на артиста към кв. Кючук Париж в Пловдив.

„Васил Захариев. 130 години от рождението на художника“, СГХГ; Снимка: Любомир Николов

1. Открояващи се събития през годината в България

Гаро Кешишян „Строителни войски“, куратор: Надежда Павлова, галерия Синтезис, 05.12.2024-15.02.2025

Темата е изключителна находка. Фотографиите на Кешишян документират институционалния расизъм и скритата експлоатация  на етническите малцинства в комунистическа България. Най-голямото им достойнство обаче е, че се интересуват повече от човека, отколкото от обстоятелствата, в които е поставен. Затова в тях няма нищо активистко и плакатно. Мизерия, абсурд, безутешност, но и жизненост, красота и достойнство.

„Живопис с вълна и коприна. Фландрия и Франция, XVI – XVIII век, от колекцията на Националната галерия“, куратор: Йоана Тавитян, Национална галерия - Квадрат 500, 12.03.2025 - 26.10.2025

Един ценен сегмент от колекцията на Националната галерия се показва за първи път. Използването на текстила в съвременното изкуство промени начина, по който гледаме изложби като тази. Много сериозна работа по атрибутиране и реставрация, която заслужава адмирации.

Дина Стоев „Глава II”, галерия Куб - Топлоцентрала, 03.07.-31.07.2025

Изложба прицелена в катастрофите на настоящето. Убедително доказателство за това, че едно изкуство може да е морално съпричастно без да е морализаторско. Солидарността като сила на въображението. 

„Васил Захариев. 130 години от рождението на художника“, куратор: Любен Домозетски, СГХГ, 24.09.–23.11.2025

Юбилейна изложба на „класик“ на българското изкуство, която надраства обичайния формат на подобни изложби. Творчеството на Захариев е богато контекстуализирано и вплетено в многопластов и добре структуриран исторически разказ, който прави видими особените избори и противоречия в него.

Ивайло Аврамов „Възможности на съпричастност“, галерия Куб - Топлоцентрала, 26.09.-16.10.2025

Пример за това как с минимални средства може да се овладее едно интериорно пространство, за да се освободи в него играта на повторението, различието и противопоставянето. Резултатът е въздействащ наратив, в който няма нищо наративно.  

Петер Цанев „Дихотом“, галерия „Райко Алексиев“, СБХ, 17.10.2025-30.10.2025

Не знам друг български художник, който създава изкуство, за да проблематизира с такава последователност и строгост условията за възможност на същото това изкуство. При това без да разчита на дискурса, а само на обектите и образите.

Дина Стоев „Глава II“, Галерия Куб - Топлоцентрала, 2025. Снимка: Калин Серапинов

„Живопис с вълна и коприна. Фландрия и Франция, XVI–XVIII век" от колекцията на Националната галерия

„Васил Захариев. 130 години от рождението на художника“, СГХГ; Снимка: Любомир Николов

Ивайло Аврамов, „Възможности на съпричастност“, Топлоцентрала; Снимка: Цветан Игнатовски

2. Открояващи се международни събития

Най-значимото международно събитие в полето на визуалните изкуства е липсата на събитие. На фона на империалистическата война в Украйна, геноцида в Газа и авторитарния завой в управлението на САЩ, изкуството сякаш остава в миналия век. Заглавието на кураторската изложба на предстоящото Венецианско биенале е показателно в това отношение. В полетата на Украйна вече са убити над един милион души, а глобалният свят на изкуството е в "минорна тоналност". Може би след още един милион жертви ще открие повторно атоналността. Първата световна война роди ДАДА. Способни ли са художниците днес на толкова радикален отговор не просто на катастрофата на настоящето (повърхностните, плакатни реакции са излишни), а на социо-културния, икономически и политически порядък, който доведе до тази катастрофа?

3. Книга, текст и медийна платформа с особена значимост през 2025 г.

Появата на издателство „Временно издателство“ и тяхната преводаческа серия „Критични преводи“, в която излезе книгата на Игор Забел „Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство“. Също и книгата на Петер Цанев „Транстемпорална естетика“, която излезе от печат буквално преди дни. И двете книги предлагат тези и перспективи за осмисляне на изкуството днес, които отиват отвъд нивото на обичайните дискусии по темата у нас.

4. Най-голямото разочарование през годината

Националната художествена академия лиши студентите си от възможността да бъдат обучавани и да общуват с един от най-значимите съвременни български художници – Правдолюб Иванов. Оказа се, че за него нямало достатъчно часове. За тази постъпка няма и не може да има разумно обяснение. Изглежда, че в НХА протичат регресивни процеси, за които не сме си давали ясна сметка досега. В бъдеще те ще имат сериозни последствия за цялото поле на изкуството у нас.

5. Важни теми през 2025 г. и кое ще ни движи през 2026 г.

   
   

Завръщането на автократите и загубата на доверието в либералната демокрация бяха централните теми на изминалата година. Същите теми ще са определящи и за следващата година/години. Те са преплетени по специфичен начин и с темите за въздействието на климатичните промени и въвеждането в масова употреба на т.н. „изкуствен интелект“. Дали тези теми са важни и определящи за нашето изкуство? Като че ли не са чак толкова важни.