ПРЕГЛЕД 2025 – СЪС СНЕЖАНА КРЪСТЕВА
- viktoriadraganova
- преди 5 дни
- време за четене: 2 мин.
Актуализирано: преди 1 ден
Тазгодишната анкета на „Журнал за социална визия“ събира гледните точки на наши колеги, куратори и критици, към най-важните събития и теми в изкуството през 2025 г. Поканихме участниците да посочват открояващите се изложби, проекти и фигури, отбележат ключови международни акценти, значими критически издания и медии, както и разочарованията, довели до напрежение в културната среда.
Продължаваме с отговорите и наблюдения на Снежана Кръстева, независим куратор, съучредител и съдиректор на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура.
Открояващи се събития през годината в България
Sofia Art Fair (02.-05.10.2025) е важно събитие, защото е опит за създаване на локална, регионална и международна пазарна рамка в България.
БУНА 3 (03.-08.10.2025) продължава да се налага като значим фестивал на визуалното изкуство. Изданието от 2025 г. утвърди огромен трансфер на енергия към Варна с изразена чувствителност към екологията на региона.
Фестивалът „Варуша Юг“ (15.-18.08.2025) във Велико Търново се откроява като пример за работа с местността и нейните жители, за урбанистични трансформации и културни намеси, които се инициират отдолу нагоре, и потвърждава, че извън столицата напоследък се правят много по-смислени проекти, не на последно място поради голямата местна подкрепа на много нива.
„Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910–2024“, галерия „Капана“, Пловдив, куратор: Светлана Куюмджиева и Пламен Петров, 13.12.2024-20.02.2025), е ключва изложба, дори и стартирала в края на 2024 г., защото и през 2025 г. тя продължи да структурира дебатите около мястото на България в международния контекст. Изложбата е важен жест на архивиране, видимост и институционална памет.
Национални ессени изложби „Частица от река“ с куратор Весела Ножарова (01.09.-30.09.2025) – освен че работите бяха добре подбрани и органично се вписваха в пространствата, това „възраждане“ или отваряне на традиционните есенни изложби към съвременното изкуство е важно да се уважи и окуражи.
„Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910–2024“, галерия „Капана“, Пловдив, Снимка: Ванеса Попова
Открояващи се международни събития
Helsinki Biennale - добър пример за биенале, голяма част от което е на открито (на един остров) и където канят международни куратори да курират заедно с местни куратори. [1]
Bukhara Biennale (не съм била лично), първо издание на това централно-азиатско биенале в Узбекистан, курурано от Диана Кампбел, и изцяло подкрепяно и организирано от държавата. То стана пример за това как местни занаятичии могат да си партнират със съвременни артисти. Също така станаха достъпни за публиката архитектурни паметници, които от десетки години са били затворени за посетители.
Книга, текст или медийна платформа с особена значимост през 2025 г.
Текстовете на артиста Бехзад К. Нури около неговия термин „брифтопия“ —основната концепция за 26-то издание на Габровското биенале, което ще курираме заедно с него.
Най-голямото разочарование през годината
Българското правителство.
Важните теми за 2025 г.
Теми, очертали се през изминалата година и над които често размишлявам: силата на изкуството във време на криза, дестилирането на заявена политизирана позиция, видимо реактивния подход в много художествени практики. Все по-малката ни способност да си представим бъдещето е също тревожно.
Какво ще ни движи през 2026 г.
Много се затруднявам да отговоря на последните два въпроса. Мен лично ще ме движи желанието да допринеса за някакви смислени културни процеси в България и по-широкия ни източнобалканския регион, да работим малко по-сплотено, и сцената тук да стане по-видима регионално и международно.
Коментари