ПРЕГЛЕД 2025 – С ВЕРА МЛЕЧЕВСКА
- viktoriadraganova
- 10.12
- време за четене: 3 мин.
Актуализирано: преди 5 дни
Тазгодишната анкета на „Журнал за социална визия“ събира гледните точки на наши колеги, куратори и критици, към най-важните събития и теми в изкуството през 2025 г. Поканихме участниците да посочват открояващите се изложби, проекти и фигури, отбележат ключови международни акценти, значими критически издания и медии, както и разочарованията, довели до напрежение в културната среда.
След Мария Василева и Кирил Василев, се радваме да ви представим наблюденията на Вера Млечевска, председател на сдружението на критиците АЙКА-България, куратор и основател на новото пространство за изкуство "Октопод".
През изтеклата 2025 година имаше много събития, част от които не можах да посетя, а смятам, че заслужават вниманието на публиката.
Как се представя културата и изкуството на нашата държава пред света е изключително важно, не само за културна общност, но и за нашата държава. В този смисъл големи събития като Венецианското биенале са особено важни канали за излизане на нашата култура навън. Затова изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“ на кураторите Светлана Куюмджиева и Пламен Петров в галерия „Капана“ (13.12.2024-20.02.2025) в Пловдив дава поле за много размишления и равносметка как геополитиката и съзнанието на родните културтрегери формират културния облик на България пред света.
Новите постъпления от българско изкуство в колекцията на Център „Жорж Помпиду“ от тази година са също важна стъпка в тази посока. Постъпването на три произведения на художниците RASSIM®, Иван Мудов и Правдолюб Иванов, представени в галерия Credo Bonum (изложба „Двойници на самите нас“ 14.-20.05.2025), е един труден успех, който се дължи на многогодишните усилия на Десислава Димова и се случи при напълно отсъстваща институционална и оскъдна финансова подкрепа.
Изложбата „Облъчване“ на Антон Видокле с куратори Мартина Йорданова и Васил Владимиров (Национална галерия - Двореца, 23.10.2025-25.01.2026) показва колко важен e изложбеният дизайн, за да може зрителя да бъде изцяло погълнат от идеята на автора и да възприеме пълноценно идеите и визуалните качества на творбата. Също така проектът е възможност за колекцията на НХГ да резонира по смислен начин с чувствителността и работата на съвременни художници. Перформансът на Дорит Крайслер в рамките на изложбата беше също силно и ново изживяване, за което несъмнено има принос атмосферата на балната зала.
Подобен опит за сътрудничество между държавна институция и съвременно изкуства беше проекта „През призмата на границите“, куриран от Катя Ангелова, Ангелика Буртшер и Марион Оберхофер в Националния исторически музей (9.04.-29.08.2025). Макар изложбата да срещна известно неразбиране от страна на музея, все пак показва потенциала на такива сътрудничества, които взаимно обогатяват програмата на институцията и творческата идея на куратори и художници.
1.„Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“, 2025, Снимка: Ванеса Попова
От самостоятелните изложби ми направиха впечатление:
Изложбата на Виктор Петров "Подът е лава" в ИСИ-София (куратор: Марина Славова, 10.09.-11.10.2025), заради необичайните наблюдения върху една неутрална матрица, която ни пренася подмолно от детската игра в неуютните конструкции на тоталитарната дисциплина.
Също така Fangirl на Невена Екимова с куратор Рене Георгиева (Галерия "Васка Емануилова" (29.10.-7.12.2025) , заради оригиналната гледна точка, която показва междуполовите репрезентации извън стандартните клишета на жертва или героизация на единия или другия пол.
Изложбата на художника Тери Врейбърг „Някои послания не достигат целта“ в Гьоте-институт (26.09.-17.10.2025), който излезе от усамотението си в Родопите и ни показа скулптурния и архитектоничен потенциал в остатъците от рухналите селски къщи по напълно неочакван и креативен начин.
Изложбата „Циркулация“на Андрис Еглитис с куратор Снежана Кръстева в Галерия +359 (16.10.-16.12.2025), заради огромното усилие пространството и работата да заработи като един цял жив организъм.
Изложбата на Лъчезар Бояджиев „Във ваканция ... CORPUS EQUORUM“ в Национална галерия – Двореца (Куратори: Овюл Дормушоглу и Джоана Варша, 10.07.-28.09.2025), която е дългогодишна идея на автора и търсеше своето място и време да се разгърне в своя пълен потенциал.
Като положителна промяна в художествения живот отчитам усилията на община Пловдив да демократизира конкурса за есенните изложби. Ползата от това се показа още първата изложба „Частица от река“ на Весела Ножарова.
Относно критиката може да се каже, че имаме съвсем малко поводи за радост, които са активността на новото издателство „Временно издателство“ на Христо Калоянов, Филип Стоилов и Никола Стоянов и тяхната най-нова продукция, също и някои колеги които се осмеляват да дебютират в една крайно сектантска среда.
Най-голямото разочарование е новата културната политика на министерство на културата. Може да се каже, че тя е непрозрачна, фрагментарна, популистка и дълбоко некомпетентна.
През новата 2026 г. съвременното визуално изкуство ще бъде слабо подкрепено. С малки изключения, през следващата година ще има изобилие от събития с аматьорско съдържание и тясно локално въздействие за сметка на групови проекти на организации, които продуцират качествено съдържание от години. За последните, годината ще бъде трудна. Това, което мен лично ме движи, са изследователски проекти, върху които работя и да правя изложби, както и колегиалната среда, която е доста продуктивна и критична.
Коментари