ПРЕГЛЕД 2025 – С ВАСИЛ ВЛАДИМИРОВ
- viktoriadraganova
- преди 4 дни
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: преди 1 час
Тазгодишната анкета на „Журнал за социална визия“ събира гледните точки на наши колеги, куратори и критици, към най-важните събития и теми в изкуството през 2025 г. Поканихме участниците да посочват открояващите се изложби, проекти и фигури, отбележат ключови международни акценти, значими критически издания и медии, както и разочарованията, довели до напрежение в културната среда. Васил Владимиров е куратор на свободна практика и основател на арт пространство КО-ОП и ФИГ. – Фестивал за илюстрация и графика. През 2026 г. беше част от международния кураторски курс към биеналето в Кванджу и курира (съвместно с Мартина Йорданова) самостоятелната изложба Облъчване на Антон Видокле в Националната галерия – Двореца.
Открояващи се събития през годината в България
Изминалата година в България беше белязана от силна несигурност и трансформация, отразяващи по-широките политически, икономически и социални сътресения в света. На фона на драстично орязани културни бюджети в ЕС и у нас, някои институции затвориха, други се опитаха да се адаптират, а сцената постепенно загуби усещането за пренасищане, характерно за предишните години. Вместо това навлязохме в период на умора, изчерпване и реструктуриране. Именно в тази среда изпъкнаха ярко дебютите и фестивалите, които внесоха свежест, енергия и готовност да експериментират с формати отвъд традиционната рамка на галерията или музея.
Сред най-интересните за мен беше дебюта на Боян Монтеро на българската сцена чрез изложбата Das Gift в Гьоте-институт (19.06.-29.07.2025). Той деликатно изследва амбивалентността на детството, наследството и травмата, а включването на мащабна инсталация в коридора допълнително подкопа традиционния модел на изложбено показване, поставяйки под въпрос статичността и сакрализацията на произведението.
Друг важен момент беше развитието на Невелин Иванов. Макар да не е дебютант, той е в ранен етап от кариерата си и продължава да изгражда своя силно контекстуална практика. В „Няма да видите ...“ (26.03.2025) в Галерия УниКредит Студио той отказа достъп до рисунките си от Художествената академия, за да ги представи месеци по-късно в Галерия +359, където публиката получи „правото“ да ги унищожи. Тази последователност и жест на лична и художествена трансформация го отличават в една силно хиперфрагментирана среда.
Сред дебютите се открои и изложбата на Кирил Буховски в галерия Doza („BALKAN STORIES: Кирил Буховски между любовта и Балканите“, куратор: Георги П. Павлов, 5-15.11.2025). А от по-утвърдените автори особено въздействаща бе изложбата "Циркулация" на Андрис Еглитис в Галерия +359 (куратор: Снежана Кръстева, 16.10.-16.12.2025) – работа, която работеше впечатляващо с вертикалната архитектура на кулата, усилвайки усещането за гравитация, нестабилност и трансформация, но и за хармония между природа и построеното от човека.
От фестивалите силно изпъкна БУНА (03-07.09.2025) – макар да не присъствах лично, мащабът и качеството на работите бяха очевидни. Сред акцентите бе отличеният с Балканска награда за съвременно изкуство проект на Райна Тенева „Mahlzeit“, както и амбициозната българо-френска изложба „Одисея: Песента на сирените“ (куратори: Саша Гедж Коен, Камий Велуе, Бояна Джикова) на галерия ПУНТА.
Друг ключов момент беше фестивалът „Девет слона“ (10-20.07.2025), който приоритизира социалната ангажираност, работата с общности, публичните интервенции и практики отвъд белия куб.
В крайна сметка именно събитията, които разклащат институционалните модели и разширяват представите за изложбен формат, се оказаха най-значимите през годината.
2.Невелин Иванов, „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“, Галерия +359; Снимка: Божана Димитрова
Открояващи се международни събития
Сред тези, които успях да посетя, ми повлияха Еmbrace на Klára Hosnedlová в Hamburgert Bahnhof в Берлин, както и някои моменти от Seoul Mediacity Biennale, която постави в центъра окултното и магическото като двигатели на художествения процес и постави под въпрос установения канон в художественото изкуство по отношение на раждането на модернизма.
Тази година се откриха множество от големите биеналета в Сао Пауло, Истанбул, Берлин и др., но това, което се открои, беше първото издание на биеналето в Бухара. Това отново отразява вълнението от новото в сравнение с утвърденото. Под мотото „Рецепти за разбити сърца“, курирано от Диана Кембъл, биеналето постави в диалог съвременното изкуство с традицията. С многобройни поръчки за нови произведения в публична среда и активиране на исторически обекти и забележителности, то отрази амбицията на биеналето, която отива отвъд само правенето на изложби, а е по-скоро по-мащабен план за градско и културно обновление.
Други интересни за мен събития бяха 36-тото биенале за графични изкуства в Любляна, курирано от Чуз Мартинес, и Survival Kit 16, курирано от Slavs and Tatars. Друга изложба, която ме интересува силно, е Global Fascisms в Haus der Kulturen der Welt в Берлин. Изложба, която идва в подходящ момент в страна, която активно потиска всяко несъгласие по отношение на геноцида в Палестина.
Силван Омерзу, „Маса за поет“, 2025 г., 36-о Люблянско биенале на графиката – „Оракулът: за фантазията и свободата“; Снимка: Яка Бабник.
Книга, критика и медийна платформа с особена значимост през 2025 г.
Публикуването на книгата "Unsilencing: History and Legacy of the Bulgarian Gulag" на Лилия Топузова бе ключово събитие. Също така – инициативите на „Временно издателство“ да направят теорията за съвременно изкуство достъпна на български.
Най-голямото разочарование през годината
„Разочарование“ е много силна дума. Но за тази титла номинирам администрирането на Плана за възстановяване и устойчивост в културата. Към днешна дата тази абривиатура звучи като странен Оруелски doublespeak (двуезичие), защото тази програма направи точно обратното на целите и приоритетите, които ѝ бяха поставени.
Важните теми за 2025 г.
Не мога да посоча ясно обособени теми, които да са обединили художници, институции, куратори и по-широката културна сцена. За мен водещите въпроси са свързани с възхода на крайнодесни политики, нормализирането на глобални фашизоидни тенденции и задълбочаващата се поляризация в политиката и обществата. Доминиращото усещане за безпътица и безнадеждност е особено тревожно. Въпреки проблясъците на надежда, породени от скорошните протести в България и оставката на правилелството, общата картина остава белязана от липса на посока и визия за бъдещето.
Какво ще ни движи през 2026 г.
Смятам, че споменатите горе тенденции ще продължат да ни „водят“. В художествената сцена очаквам не толкова тематични обединения, колкото засилване на инициативи, които поставят под въпрос конвенционалните модели на изложбено показване и продукция. Това е пряко отражение на процесите на дезинституционализация, породени по-скоро от провала на институциите, от колкото целенасочен процес. Надявам се този преход да отвори пространство за повече свобода и по-радикални форми на изразяване.
Коментари