КИОСК ЗА СПОДЕЛЯНЕ – НЕБАЙДУЖІ
- anna32940
- преди 2 часа
- време за четене: 3 мин.
В този материал Марина Маркова споделя за киоск, който не продава, а споделя – проектът Sharing to Empower („Споделяне за овластяване“). Той изследва как новопристигналите хора от Украйна в Берлин създават свои собствени форми на споделяне и как тези практики могат да изградят чувство за принадлежност, да подпомогнат с изграждането на общност и да оформят нова градска среда.Текстът е публикуван в Urban Storytellers Journal, издание, създадено в рамките на програмата Urban Storytelling School на Център за социална визия (София) и CSPACE* (Берлин).
Киоск, който не продава, а споделя – така започна проектът Sharing to Empower („Споделяне за овластяване“). Той изследва как новопристигналите хора от Украйна в Берлин създават свои собствени форми на споделяне и как тези практики могат да изградят чувство за принадлежност, да подпомогнат с изграждането на общност и да оформят нова градска среда.
Началната точка беше създаването на мобилен „Киоск за споделяне“, проектиран и изграден от „Willkommensklasse“ (часове за изучаване на немски като втори език) в Берлин. Те му дадоха името Небайдужі – украинска дума, която означава „онези, които ги е грижа“, „тези, които не отвръщат поглед“.
Всичко започна с един прост въпрос: Какво би споделил с другите – и какво би искал да се сподели с теб?Предмети, знания, жестове, спомени. От този въпрос изградихме колективен процес на разказване. Идеите придобиха форма на мобилно превозно средство – киоск върху товарен велосипед, който пренася вещи, преживявания, практики и послания от място на място.
Въобразени начини на споделяне
Някои си представиха мини хотел на колела – място за пауза по време на движение. Място, където можеш да заредиш телефона си, да пиеш вода, да вземеш бърз душ, да поправиш колелото си и да възвърнеш сили.
Други видяха в него станция за първа помощ за новопристигнали хора: рафтове, пълни с най-необходимото – хигиенни принадлежности, дрехи, лекарства – редом с играчки и моливи за децата, храна за домашни любимци. Рафт, където можеш да оставиш нещо и да вземеш нещо в замяна.
Една група искаше да посвети киоска изцяло на животните. Мотивът им: хората често получават подкрепа, но животните – рядко. Те си представиха чешми за вода, станции за хранене и малък подслон за почивка или подслон – парченце дом за животните в сърцето на града.
Други се върнаха към спомените си от Украйна: игри в къщички по дърветата, приятелства и разговори. Тяхната визия беше киоск като дървена къщичка – радостно пространство със столове на слънце, тайна кутия за желания и стъклена витрина за показване и споделяне на послания.
Споделен резултат
Не всички идеи можеха лесно да се съчетаят. Но постепенно оживя малък киоск върху товарен велосипед – със саморъчно направени столове, рафтове за размяна и инструменти за ремонт на велосипеди. Покривът му можеше да се разгъва – понякога се превръщаше в маса за хранене, друг път – в печатна станция или работна маса за нови идеи.
Киоскът се превърна в място за истории. Младите хора изписваха върху него послания и спомени. Вътре оставяха тайни текстове – думи, които не са предназначени да бъдат прочетени – и окуражителни бележки за онези, които по-късно ще се срещнат с киоска.
В крайна сметка, „Киоскът за споделяне“ се превърна в нещо далеч повече от функционално пространство. Той стана инструмент за колективно разказване на истории, жив пример за това как участието и споделянето могат да овластят младите хора да оформят средата си, да активират общности и да създадат нови образи на “дома” в чужда държава.
Проектът е разработен в сътрудничество с Koopkultur e.V., архитекта Томас Виенандс и Таня Соколникова – културен медиатор, соматичен практик и активист.
Коментари