„ВРЕМЕННИТЕ НАМЕСИ СА НАЙ-ЦЕННИ, ПОНЕЖЕ СЕ СЪЗДАВА ЕДНА АУРА, ЕНЕРГИЯ И ДУША...“

За първи път срещнахме Димитър Николов по време на Imagining Cities – симпозиум за ситуирани практики в рамките на фестивала Девет слона, където веднага ни впечатли с подхода си към градското пространство през скулптурата. В този разговор си говорим за връзката между изкуството и града, за начина, по който младите хора общуват с публичното пространство, за стойността на временните намеси и за това как материалът и мястото носят памет и значение. Интервюто е публикувано в Urban Storytellers Journal, издание, създадено в рамките на програмата Urban Storytelling School на Център за социална визия (София) и CSPACE* (Берлин).

Димитър Николов, каменни композиции, създадени по време на „The Old School Residency“, Горна Липница, 2024

Върху какво работиш в момента? 

Димитър: Ами, продължавам да работя, дълбаейки в камъка, но с желанието за повече разбиране и чуваемост, понеже започнах да катеря скали и да ходя по-често там, където камъкът танцува и пее.

Кой е любимият ти проект досега и защо? 

Димитър: Смятам „1954 - 2024“ за най-близката до мен работа, понеже мястото на моите наблюдения е много истинско и лично. Обвързвам го както със стрийт културата в нашата столица, практикуването на БМХ като екстремен спорт, така и с историята на дневния ред, а и да не говорим за каменоделието. Съществената победа е преодоляването на дисковите спирачки към сблъсъка с посегателството – първо изписвайки имена на великите автори, второ унищожавайки ги като част от акт на огледало от страна на фактологията. 

Как избираш местата, където да правиш изкуството си и какво те вдъхновява в градската среда?

 

Димитър: Не обичам клишетата, обаче местата се налагат, точно както при пътя на свободолюбивия творчески характер - той намира местата поради естеството и формата на градската среда, природната даденост или корен, задаващ въпроса „Кой съм аз и какъв съм сега в този период на моя живот?“

В BMXer превръщаш спорта в артистична намеса в града. Как гледаш на временните намеси като начин да срещнеш и въвлечеш млади хора в публичното пространство?

 

Димитър: Спортът отдавна е част от изкуството и смятам, поради въвличането на млади групи от хора в творческо изобразяване, било то като пърформанс или имплантиране на временна или перманентна среда, посредством обитаването и изграждането на съоръжения в дадена обстановка. Временните намеси са най-ценните в случая, понеже се създава една аура, енергия и душа от чувства, мисли и спомени, проявени посредством запознанство, разговор и припознаване в изкуството на момента или като пост фактор от преживяното. 

Димитър Николов, “Bmxer”, временна намеса в градска среда, 2024

Работата ти в публични пространства често те среща със случайна публика - какво научаваш от реакциите на младите – отворени ли са към подобни форми на изразяване в градска среда? 

Димитър: Знаете ли най-интересни са децата, именно когато подхождат с техния отворен интензитет към опознаване на формата, хващайки глинената пластика, пръчица или камъче и реагирайки с свободолюбив характер, а родителите са още по-интересни със своето ораторство и посоки. 

Какво според теб може изкуството да даде на младите в града, което други форми на общуване не успяват?

Димитър: Път към детското в нас. 

В резиденцията „The Old School“ работиш с материали и архитектурна среда, като създаваш усещане за връзка между следите на предците и съвременния човек. Как според теб младите хора днес възприемат тази връзка с миналото в пространствата, които обитават – в града и извън него? 

Димитър: Обикновено възприемаме за даденост и ежедневие това, което притежаваме в заобикалящата ни среда и заради това смятам временната промяната за ценност като обозримост. Често отиваме на нови и чудни за нас места и се възхищаваме от видяното, обаче е трудно да си представим различието, когато то е невидимо. 

Димитър Николов,“1954 - 2024”, мрамор, 2024

Работата ти около Паметника на Съветската армия показва интерес към история и политика в публичното пространство. Колко са ангажирани младите с тези теми и как изкуството може да ги доближи до тях? 

Димитър: Политиката движи изкуството и изкуството движи политиката, а до колко са ангажирани младите не смея да твърдя, понеже не искам да слагам хората под общ знаменател. Египет, Гърция и Рим са важните примери в историята като референция са претопените златни елементи от статуята на Атина, която се е намирала в Партенона по време на възникналата Пелопонеска война и това се е случило поради доводите на хората, че без изкуство няма култура, а без нея няма как да просъществува Държава. 

Димитър Николов е български скулптор и каменоделец, базиран в Пловдив. Завършва Националното художествено училище „Цанко Лавренов“ със специалност иконография, а по-късно придобива бакалавърска и магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия в София. Работейки основно с камък, неговата практика изследва материалността, формата и специфичността на мястото. Участвал е в множество симпозиуми и изложби, сред които Contact Areas (Илинденци, 2019), Биенале Изкуството на миниатюрата(Русе, 2020), In the Spirit of the Master (2021), галерия Depoo (2023), Casa degli artisti (Милано, 2024) и резиденция The Old School (Горна Липница, 2024). През 2019 г. получава първа награда за скулптура в конкурса Expad Global.