МЛАДЕЖКИ ПРОСТРАНСТВА: МЕСТА ЗА РАЗПУСКАНЕ И ГРАЖДАНСКА АНГАЖИРАНОСТ
- anna32940
- преди 3 часа
- време за четене: 6 мин.
Какво е нужно на младите хора в местата, където живеят, учат и прекарват свободното си време – и как да ги включим в оформянето на града? По тази тема дизайнерът на публична среда Катя Романова разговаря с представители на две младежки организации в берлинския Панков: Kinder- und Jugendbüro Pankow и Gangway e.V. Те споделят опит и стратегии за по-включващо и чувствително към младите градско планиране. Интервюто е публикувано в Urban Storytellers Journal, издание, създадено в рамките на програмата Urban Storytelling School на Център за социална визия (София) и CSPACE* (Берлин).

Роланд: Работя за Gangway e.V., организация за теренна младежка работа. Част съм от екипа за Улична работа с младежи в Берлин–Панков и отговарям за северните райони – Бух, Каров и Францозиш Буххолц. Излизаме в публичните пространства и търсим контакт с млади хора на възраст между 14 и 27 години, за да ги подкрепим във всички аспекти на живота – проблеми в училище, домашно насилие, конфликти с полицията.
Ние не просто ги насочваме към услуги – придружаваме ги директно до местата, които могат да помогнат. Доброволното участие е ключово: не действаме без тяхното съгласие. Подходът ни е „критично приемащ“ – работим и с млади хора, които употребяват субстанции или имат спорни възгледи. Това не е критерий за изключване. Приемаме ги такива, каквито са, и работим върху промяната едва след като се изгради доверие.
Бритта: В Kinder- und Jugendbüro Pankow работим за това младите хора в Панков да имат повече влияние – както в политическите решения, така и при реализирането на собствените си идеи. От април 2024 г. сме съвместен проект между Kinderring Berlin e.V. и Отдела за участие на деца и младежи към дирекцията „Младеж и социални дейности“ на район Панков.
Създаваме пространства за участие и организираме проекти. Например инициативата „Младежко жури“, чрез която младите могат да кандидатстват за финансиране до 1000 евро за свои проекти. Работим и с възрастни – консултираме и повишаваме чувствителността на политики, администрация и експерти по въпросите на младежкото участие, детските права и гражданското образование.Особено в градското планиране сътрудничим тясно с институциите, за да гарантираме, че новите пространства и квартали отговарят на нуждите на младите.
Какво точно представляват „младежки пространства“ (Jugendorte)?
Роланд: Когато говорим за младежки пространства, имаме предвид публично достъпни места. Младите хора имат нужда от места, където могат просто да се събират – без структурирани дейности или образователни програми. Места, където могат да прекарват време след училище, извършвайки типични младежки дейности, без постоянно наблюдение.
Идеята ни беше да подкрепим разговорите с администрацията и политиците с реални данни. Затова проведохме анкета през 2022–2023 г., в която младите можеха да посочат как си представят идеалното младежко пространство. Участваха 300 души от Панков, а по-късно – 1000 от цял Берлин. Най-честите изисквания: седящи места (за предпочитане защитени от различни климатични условия), осветление, кошчета, достъп до транспорт, магазини наблизо и Wi-Fi.
Имаше ли нещо изненадващо?
Роланд: Не особено. Работим в района повече от 30 години – проблемите са същите. Новото е, че вече имаме данни, с които да ги подкрепим. Да кажеш „1000 младежи искат пейки“ значи повече от „ние го забелязахме“.
Сега чрез нашата мрежа популяризираме темата за младежките пространства в целия град и я засягаме в политиката и администрацията. В Панков това проработи: районът реши да засили и разшири младежките пространства. Без проучването и нашето лобиране това вероятно нямаше да се случи.
Тези пространства трябва да бъдат специално предназначени и изискваме това на всички нива . Политиците са отворени, но администрацията е по-предпазлива, защото няма бюрократично понятие за „младежко пространство“. Има площадки, обществени пространства, спортни зони, но не и официална категория „само за младежи“. Това прави реализацията трудна, никой не се чувства отговорен.

Къде се събират младите в Берлин или Панков?
Роланд: Трябва да сме внимателни – не става дума за всички млади хора. Младежките пространства не са алтернатива на младежките центрове, които са отлични и активни. Те са за тези, които не посещават центровете, или излизат навън след тяхното работно време.
Проучването включва главно млади хора, които не могат да се впишат в структурата на центровете – правила, забрана за алкохол, защитни мерки. Някои искат да консумират, да говорят за теми от рап текстове, да имат дискусии, които защитена среда би ограничила. Те се обръщат към публични пространства.
В квартал Бух-Панков има доста публични места, отговарящи на критериите за младежко пространство – закрити, с места за сядане и видимост във всички посоки. Колкото по-близо до центъра, толкова по-трудно. В Пренцлауер Берг, например, младежите се събират на Stargarderplatz, но често биват предупреждавани от властите, което показва колко оспорен е публичният градски терен.
А търговските центрове?
Роланд: В други райони да – например Gesundbrunnen Center или изоставената сграда Steglitzer Kreisel, където празни помещения бяха отворени за младежки дейности като скейтборд и тенис на маса (проект „ZiK – Zeit ist knapp“).
Предизвикателството с търговските центрове е, че младежите често нямат средства да пазаруват, което води до конфликти със собствениците на магазините. Те все пак прекарват време там, ползват Wi-Fi, заемат седалки, могат да бъдат шумни и да досаждат на охраната. Това се толерира само докато харчат пари там.
Ние искаме да покажем, че младите имат право да участват в обществения живот и без пари. Ако пият и слушат музика в парка, това се смята за смущение. Ако възрастни пият вино на джаз фестивал – това е култура. Разликата е финансова. Разбирането на това е ключово, за да видим защо младите хора отиват в публичните пространства.
Бритта: Бих добавила, че младите често имат лош имидж, особено сред възрастните и, за съжаление, понякога сред хората, които вземат решения. Често забравяме, че и ние сме били тийнейджъри. Те са под постоянно наблюдение и биват съдени преди дори да са направили нещо. Публичните пространства са изтощителни под този поглед .Понеже младежките пространства не са правно защитени, тяхното създаване е трудно. Детските площадки са по-лесни – те са дефинирани, регулирани и администрацията има правила и закони, които да следва. Една от нашите основни цели е младежките пространства също да получат такъв статут. Конвенцията на ООН за правата на детето (до 18 г.) ясно подчертава нуждата от места за игра, почивка и развитие според нуждите на младите.

Често се казва, че младите не искат да се ангажират – просто искат да си „почиват“. Така ли е и как могат да бъдат насърчени да участват в градското планиране?
Роланд: Да, искат да си почиват – след цял ден училище под строги правила, имат нужда от почивка. Да го наричаме „мързелуване“ отхвърля факта, че това е социализация, обмен и начин на приобщаване към връстниците. Те се занимават със спорт или музика също, но не всеки ден. Обществото обикновено гледа на младите с подозрение.
Когато младежите са навън, веднага се предполага, че използват субстанции, пласират, или извършват престъпления. С темата за младежки пространства веднага идва и страхът: “Ако създадем специализирани пространства за младежи, няма ли да станат огнища на престъпност?“ Но тези неща се случват така или иначе, дори без специални места, и това често се игнорира.
Бритта: Участието в градското планиране работи както при възрастните: трябва да е атрактивно и да се покажат плюсовете. Бързите и видими резултати са важни — не само проекти, които ще отнемат пет години, за да се реализират. Понякога съществува недоверие, което е тясно свързано с негативнте стереотипи за младите – ако постоянно им се казва, че само седят и не правят нищо, това е обезсърчаващо. Затова е толкова важно да се изгради доверие и да се покаже, че са приети сериозно, не само за младите, а за всички.
Нещо, което бихте добавили?
Роланд: Често ме питат – какво толкова, ако младежите не се събират на обществени пространства? Мен ме тревожи, че така ще се затворят още повече в дигиталния свят. Публичното пространство е ключово за тяхната социализация – това е мястото, където се случва неформалният обмен, където научават за демокрацията, виждат плакати, кампании за избори и имат достъп до съветнически услуги.
Публичните пространства не са само за това обществото да упражнява някакъв контрол или да знае къде се намират младите хора – те им позволяват да участват смислено в социалния и демократичния живот, да имат разнообразие и да се учат как да съжителстват в структури, които не са екстремистки.
Бритта: За мен големият въпрос е кой всъщност принадлежи към нашето общество – и как можем да направим града по-включващ за всички възрасти, вместо да очакваме младите просто да се нагодят към града или публичните пространства.




Коментари