top of page

ЕКОЛОГИЯ И ИЗКУСТВО – НОВИ МОДЕЛИ

Мирослава Попова от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Владимир Иванов от WWF България споделят как функционират природозащитните организации, какво са постигнали и кои са предизвикателствата при популяризирането на наболели въпроси в обществото. През 2023 г. започва и тяхната работа в международния проект за защита на влажните зони WaterLANDS, чиито дейности включват четиригодишна артистична резиденция.


Разговорът се проведе на 14 юни в пространството на Swimming Pool като част от публичната програма на проекта „Нови екологии“.


Разговор „Екология и изкуство – нови подходи“, проведен на 14.06.2023 © Swimming Pool
Разговор „Екология и изкуство – нови подходи“, проведен на 14.06.2023 © Swimming Pool

Какво разбиране за „екология“ застъпват оранизациите СДП „Балкани“ и WWF, за които вие и работите?


Мирослава Попова Сдружение за дива природа БАЛКАНИ съществува от 1992 г. и e една от познатите природозащитни организации в България. Работим за намаляване на конфликта между човека и природата. Още от началото дейността на СДП БАЛКАНИ е свързана с животински видове като вълци и мечки, които имат директно взаимодействие с човешкия свят. Нашата задача е да открием този баланс, в който се намират добри решения за съжителство на природа и човек. Организираме обществени кампании, например тези за опазването на Кресненското дефиле, за Национален парк „Пирин“ и за европейската мрежа от защитени зони Натура 2000, за чието създаване сме помогнали с експертни изследвания. За опазването им правим изследвания на терен, работим с институции, но и с хората, които живеят в тези райони. Голяма тема се явяват образованието и въвличането на хора в природозащитни дейности. Имаме два образователни центъра – единият е в с. Влахи с фокус върху едри хищници. Другият е до Драгоманското блато и, логично, се занимава с влажни зони.


Владимир Иванов WWF е една от най-големите природозащитни мрежи в света. Създадена е през 1961 г. в Англия, когато вече се появяват достатъчно доказателства, че безвъзвратно губим дива природа и се налагат спешни мерки за опазването ѝ. Създателите на WWF са хора с финансови възможности и с много добро познание в сферата на рекламата, позиционирането и брандирането. Стремим се да не слагаме червени граници, а по-скоро „лошите“ правителства и бизнеси да бъдат насърчавани да действат по различен, устойчив начин. Затова организацията съществува също в държави с потиснически режими и висока степен на корупция, като спазваме много строги правила с кого можем да си сътрудничим и доколко.


Основно се занимаваме с опазването на застрашени животни и местообитания, работим много в океана и в горите. Един от проектите на WWF България, с който се гордеем, е този за опазването на Дунав, местообитанията около реката и крайречните гори. Инициативата включва и защитата на една удивителна риба – дунавската есетра, която е оцеляла от времето на динозаврите, но днес съществува анонимно извън рибарските общности – без обществена подкрепа и европейска защита. Друга наша тема са горите. В България има много добра лесовъдска наука и добре опазени гори благодарение на това, че горите дълго време са били под опеката на държавата, опазвани с едни и същи високи стандарти. Основна мисия на WWF е и реалното опазване на защитени територии, защото на хартия те съществуват, обаче начина, по който хората ги третират и разбират, и компромисите, които се правят с тях, са пагубни и страшни.


Кои са големите успехи и неуспехи  в работата на двете организациите до момента?


Мирослава Попова Най-голямата и важна кампания, която веднага ми идва наум, е тази за опазването на Кресненския пролом, която продължава и в момента. Въпреки интересите дефилето да бъде унищожено, една от най-ценните територии от гледна точка на биоразнообразие в България все още е опазена. Ние сме там и говорим, както като отделни лица, така и като организация, водим съдебни дела, организираме протести. Фактът, че не само не сме се отказали, но и повече хора се присъединяват към кампанията, трябва да се отчете като успех сам по себе си. Естествено, без партньорството и дългогодишните усилия и на други организации, например „За Земята“, не бихме постигнали толкова. Друг успех смятам, че е европейската мрежа Натура 2000, която се създаде по добър начин и дава възможност за разговор как от една страна могат да се използват природни ресурси, а от друга – местообитанията и видовете да се опазват.


Бих казала, че при въвличането на доброволци също наблюдаваме положителни резултати. Такъв пример е изграждането на дървени пътеки в Драгоманското блато. Участието на доброволци в направата на мостчетата във влажната зона ги провокира да припознаят мястото и пътеката като тяхната дървена пътека. Мостчета в Драгоманското блато бяха изградени с простата идея да можем да се разходим из тръстиките. Без да ни е било цел, магическият ландшафт, възможността за общуване с блатото и преминаването на граници между различни пейзажи създаде една общност от хора.


Владимир Иванов На мен ми е трудно да говоря отделно за успехите от неуспехите. Например WWF България координира програма „Вода“ от създаването на организация. Хората в екипа са страшно отдадени и имаме скорошен страхотен успех – обявяването на Дунав като първата защитена речна територия в България миналата година. Обаче и ние, и цяла България губим реките бързо и с голямо неразбиране, с най-лошо управление сред природните ни ресурси. И това е неуспех, защото не сме съумели да бъдем още по-полезни. Когато се опитваме да правим кампании за опазване на реки, се оказва, че хората не знаят нищо и не се интересуват. Много е трудно да ангажираме хората за нещо, което те не разбират. Имаме проект за част от Искър при Панчарево и третирането ѝ през т.нар. природосъобразни решения (nature-based solutions) – искаме реката да се върне към природата, така че на хората да им е приятно, реката да е жива и градът да има полза от това. Да се покаже, че екосистемата там може да живее по друг начин. Срещаме неразбиране от заинтересованите страни, затова и този проект би се случил трудно.


Що се отнася до опазването на горите – да, много се хвалим с тях, имаме безспорен принос за опазването на старите гори в България, благодарение на общи усилия са опазени над 100 хил. хектара стари гори. Заедно с това работим за ограничаване на незаконния дърводобив, който е огромен проблем. Той не включва само хората, които режат и изнасят, а съществува и прикрит незаконен дърводобив, извършван от държавни предприятия. Ние правим анализи за незаконния дърводобив и статистиката не се променя от 10 години. В това отношение като общество търпим неуспех при опитите за спиране на тази дейност.


В контекста на изложбата „Нови екологии“ многократно дискутирахме, че „дива“ природа не същестува – вие какво мислите?


Владимир Иванов В България и Европа няма определение за дива природа, защото вече няма такава. Европа е една изключително култивирана „градина“. В България има остатъци от стари екосистеми – например гората, изсечена над Банско през 2000 г., беше най-старата и ценна иглолистна гора в България, която пазеше уникални характеристики. Тя например не носи дефиницията „дива“, но може да се нарече с думи, които ние като организации използваме – „стара гора“. Горските пък ги наричат „гора във фаза на старост“ или „гора с висока консервационна стойност“. На такива места съществуват запазени удивителни съобщества и видове, които виреят само там.


Мирослава Попова В СДП Балкани винаги сме смятали, че подходящите думи са по-скоро „запазено“ или „опазено“ като търсим баланса в съжителството на хора, животни, дървета и реки. Относно „дива природа“ – ако вземем за пример реките в България, почти няма река без човешка намеса по нейното течение – било то ВЕЦ-ове, бентове или отклонения.


Владимир Иванов Точно така, по дефиницията за „жива река“ може да кажем, че в България няма нито една. Което означава, че в нито една река в България не присъстват всички компоненти на това определение. Има парчета незасегнати реки в изолирани региони. Но пък природата се връща ужасно бързо. Ако ѝ създаваме условия да се регенерира, природата става ако не дива, то поне естествена и такава, която може да вирее тук и сега.


Драгоманско блато, Снимка: Андреай Ралев
Драгоманско блато. Снимка: Андрей Ралев

Подобни условия за регенерация СДП Балкани се опитва да създаде в местността на Драгоманското блато.


Мирослава Попова Да, Драгоманското блато е важен пример. През 30-те години на XX век блатото е пресушено, което показва как възприятието към природата се променя в различни моменти от човешкото развитие. Въпросът тогава е бил как да завладеем територии и да ги използваме за земеделски земи. Във вътрешността на страната почти няма такъв тип съхранени влажни зони като Драгоманското блато. Любопитно е, че то е било отводнявано с помощта на помпени станции, захранвани от електричество. Тогава са направени и тези канали, които все още могат да се видят. Водата е била източвана нагоре. Когато през 90-те години вече няма кой да подпомага финансово такава дейност, тя спира и нивото на водата в блатото започва да се вдига. През 2005 – 2006 г. вече прилича на езеро. В момента пък се случват нови промени след пожара през 2020 г. Блатото се възстановява по естествен път, но се сблъсква и с нови проблеми – околните земеделски земи, пестицидите и изкуствените торове, отпадните води, обрастването на влажната зона с растителност. Сега природата се възстановява, но ние търсим как този процес да бъде устойчив и в същото време хората, които живеят в района, да го припознаят и да участват активно.


Това, което събира двете организации по настоящем, е нова артистична резиденция, част от петгодишния международен проект WaterLANDS. Наскоро стана и известно, че сте избрали Мария Налбантова да допринесе към целите на проекта. Споделете за идеите около въвличането на артисти в проекта, който със своята дългосрочност и възможности е уникален в нашия контекст.


Владимир Иванов За първи път ще работим по подобен проект, свързващ нашата работа с изкуството, и то дългосрочно. Самият проект е сътрудничество между 32 партньора от 14 държави и цели опазване, възстановяване и обмяна на опит за това как влажни зони като Драгоманското блато да оцелеят и да се развиват. В рамките на проекта ще се осъществят резиденции на шест места в Европа. Положително съм изненадан, че артистичната резиденция не се случва импровизирано, а от самото начало е мислена като основна част от проекта с ясна концепция и бюджет.


Мирослава Попова И за нас резиденцията ще е нов опит. Доколкото знам, последните години в България са се случили 2 – 3 резиденции между учени и артисти с фокус природа (напр. на Природонаучния музей, 2022 г. и в ReBonkers, 2022 г.). Разликата при WaterLANDS e, че резиденцията е дългосрочна, обвързана е с определен процес, а артистите ще допринасят за работата на експертите. От друга страна, през изкуството ще се търси отваряне на диалога и разговора с местните общности и като цяло със заинтересованите страни. Възстановяването на тези територии засяга много различни интереси и има нужда от диалог. Когато преглеждахме избраните артисти за партньорските резиденции, видяхме колко по-развити са художествените практики, свързани с природата, общностните инициативи и обществения разговор в чужбина. В България все още няма толкова примери, създаването на добри практики също е процес.


Владимир Иванов Проектът надгражда и с това, че преди сме мечтали и сме опитвали по-аматьорски да вкарваме артистични елементи в работата си, но е било много сложно. Природозащитната експертиза живее в специфичен и корав балон и в него тече обмен основно на наука и администрация. Дотам се изчерпват силите и нуждите, много е трудно да включиш финансов и човешки ресурс за изкуство. Затова ние достигаме трудно до хората, дори и да говорим активно и редовно на всички. С този проект отваряме други врати, това са нашите нови екологии. От дълго време си мечтая за такъв проект, и ето че дойде времето за него, за такъв тип говорене. Не разказ за природата, а разказ за нейната крехкост и проблеми, нейната нужда от защита в момента.


МИРОСЛАВА ПОПОВА е част от екипа на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и отговаря за публичния образ на организацията, социалните мрежи и връзки с медиите. От 2021 г. разделя времето си между СДП БАЛКАНИ и пространство за култура и социални инициативи ТаМ Велико Търново, което ѝ позволява да опознае сцената на българското съвременно изкуство.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ работи в сферата на природозащитните комуникации от 2007 г., а последните десет години е част от екипа на WWF България. Да започне да „превежда“ за различни публики сложната експертиза на опазването на природата го мотивира опитът му в журналистиката и в планинарството. Като планински водач, Владимир става пряк свидетел на плашещия ефект от човешкия натиск върху горите и реките, а като медиен човек – на отсъствието на проблема от горещите теми на деня.


Kommentare


bottom of page