През пролетта и лятото на 2023 Андреа Попйорданова, художник, и Франческа Кастанети, етноботаник, изследваха едно нетипично пространство в София, а именно – Въртопо. Въртопо е обширна зелена площ, заобиколена от жилищни комплекси, която е характерна с „некултивирания“ си вид, но и с неясното си бъдеще. Андреа и Франческа организираха уъркшоп на място, последван от изданието „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“. Уъркшопът и изданието бяха част от публичната програма на проекта „Нови екологии“. Виктория Драганова разговаря с тях относно идеята на общото им сътрудничество, резултатите от него и как е възможно да се отдръпнем от досегашните си възприятия и да изградим различна връзка с природата.
* В края на материала ще откриете списък с литература, подготвен от Андреа и Франческа.
Наскоро Андреа сподели, че вашето познанство започва с едно чътни, което сте направили заедно, докато учите в Единбург. Защо този момент е толкова силно в паметта на вашето приятелство?
Франческа Кастанети Беше през декември, а аз бях на каменоделска работилница в католическата катедрала в Единбург. В двора на катедралата се намира останала част от стара овощна градина, където един ден забелязах красива круша отрупана с плодове. Събрахме се група приятели да оберем крушите, прибрахме се вкъщи и цяла нощ правихме чътни.
Андреа Попйорданова Това е споменът за това как събирането на плодове и колективното приготвяне на зимнина може да бъде много топло преживяване, подобно на това, което за хората преди е била ежегодна дейност. Нашите баби и дядовци са го правили всяко лято, за да се подготвят за зимата. И ние интуитивно ги следвахме, без непременно да целим консервирането на храна за зимата, а по-скоро събирането с приятели.
Франческа Кастанети Тогава сигурно за първи път споделихме един магичен момент на създаване на общност, когато всички се събираме с обща цел, а храната истински обединява хората. И аз осъзнах и какво може би липсва в моето ежедневие, нещо, което нашите баби и дядовци със сигурност са изпитвали.
Андреа Попйорданова Общото между Италия и България е, че хората са привързани към земята и към плодовете и зеленчуците, към разбирането на сезоните и приготвянето на нещо от всичко зреещо през цялата година. Съществува това знание, вкоренена философия за живот без отпадъци, която предшества всички съвременни движения.
Миналата година, докато се подготвях проекта за овощните дървета в София, на няколко пъти се връщах към този спомен. Така направих един ликьор, в който постепенно добавях плодовете, които успях да намеря в различни части на София. Идеята беше да са в реда, в който узряват през лятото. Организирах дегустация и поканих хората да опитат вкуса на София. В допълнение към него направих и чътни по рецепта, която вече бяхме изпробвали с Франческа. Тогава вече обмислях да я поканя в София. Малко след това започнахме да говорим по-конкретно и така стана ясно, че Франческа е по-запозната с това, което расте на земята, под сянката на дърветата, а не толкова с дърветата, от които се интересувах първоначално. Мисля, че така открихме посоката на общия ни проект.
Защо решихте да работите с местността Въртопо?
Андреа Попйорданова Искаше ми се да предложа няколко места, от които да можем да избираме. Но винаги съм търсила пространства, които по някакъв начин са крехки. Било то защото са потенциални строителни площадки, растителността се изменя по специфичен начин, или заради друг вид промяна. В крайна сметка се спрях на Въртопо. Запознах се с района чрез семейството ми, които живеят от двете противоположни страни на този парк. Бях чувала истории за него, но само веднъж бях посещавала района. Стори ми се, че е неизследвано и особено място, което допълнително разпали любопитството ми. Когато го посетихме заедно с Франческа за първи път, открихме невероятното разнообразие, което се крие там.
Франческа Кастанети Веднага открихме връзката между Въртопо и бурените. Причина за тази растителност е особеният казус със собствеността на земята: според градоустройствените планове там би трябвало да се намира парк, но все земята няма този статут, защото голяма част от площта е частна собственост, но без разрешение за строеж. Това ограничава и всякакви други форми на развитие. Ситуацията е донякъде неудобна, подобно на тази с плевелите, които непредсказуемо се появяват там, където са най-малко желани. Този интригуващ парадокс се превърна в централна тема на нашата книга.
Как бихте описали местността за някого, който не е бил там?
Андреа Попйорданова Във Въртопо се усеща тишината. Но най-интересното може би е, че поляната е разположена между различни градски пространства, но няма нищо общо с нито едно от тях. Въртопо съществува в състояние на двусмисленост, защото донякъде показва как е изглеждала София преди мащабното строителство. Това състояние на нито парк, нито застроена среда, е впечатляващо, както и невъзможността да се впише в тези предварително определени категории. Въртопо е „заседнал“ в това неопитомено състояние, в което природата вирее свободна от градски ограничения и представлява една неизследвана зона, която продължава да се разраства във всички посоки без ограничения или проектиране; това неподтиснато развитие го прави толкова интересно като място.
Франческа Кастанети Аз бях поразена от невероятното биоразнообразие. И разбира се, от всички тези растения, видове птици, насекоми, опрашители. Много е важно в градовете да се поддържат такива пространства. Не само заради самото място, но и за здравето на всички. Друг аспект на Въртопо, който ме интригува, са характеристиките му на пасище от миналото. Вероятно това е било и едно от предназначенията му. А сега е тази красива ливада, на която не очаквате да попаднете точно там.
Кое беше важно за вас по време на разходката, която организирахте там?
Франческа Кастанети За моята практика е съществено да се основават на спецификите на мястото, което изследвам. Затова е важно да бъда на дадено място, да разбера какво „иска“ да бъде това място, но и как аз си взаимодействам с него. По време на разходката и уъркшопа искахме да повторим първото ни съвместно преживяване през юни, когато открихме и се запознахме с мястото чрез растенията. Очевидно растенията разказват много за вида на почвата, за това как тя е била използвана в миналото и т.н. Искахме да пресъздадем начина, по който растенията въвеждат в дадено място. Имахме и идеята да дадем възможност на хората да се откъснат от градското еднообразие и да открият момента, в който да се свържат с пространството чрез всички свои сетива. Ето защо включихме дегустация на чай. Поканихме присъстващите да усетят уханията, да чуят звуковия пейзаж.
Андреа Попйорданова Повечето от нас първоначално се свързват с едно място чрез зрението, но сетивното преживяване те кара да се чувстваш здраво стъпил на земята и да усетиш едно място по различен начин. По време на разходката разговаряхме за научните подходи към природата в сравнение с традиционните и емпирични знания от нашите предци, и спрямо това съществуващите наименованията и класификации. Затова решихме да направим упражнение по именуване като начин за допълване на сетивния опит. Искахме освен това участниците да отнесат със себе си част от мястото под някаква форма. В крайна сметка решихме да подходим буквално и да сглобим голяма цианотипия от растенията, които хората събраха, и имената, които им измислиха.
Франческа Кастанети Това беше и начин да поканим всички да създадат лична връзка с някое от растенията. Когато Андреа и аз отидохме във Въртопо за първи път, забелязахме, че не сме привлечени от еднакви растения и всяка от нас има различни предпочитания. И това са избори извън нашите знания за растенията. Понякога имаме асоциации, но друг път просто се чувстваме естествено притеглени от едно или друго – интересно да да се наблюдава точно това.
Андреа Попйорданова Този подход може би съответства на начина, по който хората в миналото са се отнасяли към растенията. Чувствали са се привлечени от дадено растение заради цвета му или заради мястото, където се намира. А след като са го опознавали, са му измисляли някое странно име, за да могат да го споделят.
Когато трябваше да решим кои растения да представим по време на разходката, стана ясно, че не можем да обърнем внимание на всички стотици растения. Решихме да изберем по-неизвестни или такива, които обикновено се смятат за плевели, и да говорим за поляризираното отношение на хората към тях. Освен това, пейзажът е много динамичен – посетихме Въртопо през юни, а след това и втори път през юли, и всичко изглеждаше различно само след месец. Избрахме растения със силно визуално присъствие в пространството при едно от двете ни посещения.
Как протече работата ви по изданието „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“
Франческа Кастанети Започнахме работа по книгата още преди разходката, но успяхме да включим някои неща, които се появиха по време на уъркшопа. Беше важно събитието да допринесе с материали за изданието. Едно от нещата, които включихме, бяха упражненията за заземяване, така че сега всеки да може да ги изпробва.
Първоначално си представяхме да го оформим като пътеводител, но не искахме това да бъде обикновен ботанически пътеводител с научна илюстрация или точни научни наименования и описания, които така или иначе могат да се открият в интернет или в други книги. Такава информация понякога поставя бариера и дистанцира читателя. От друга страна, наистина се влияем от това, което четем, и често сме по-съсредоточени върху информацията, която ни се предоставя, отколкото върху установяването на лична връзка с дадено растение.
Ето защо стигнахме до идеята за един „непотребен пътеводител“, който приканва хората да излязат и изградят сами отношенията си с мястото и растенията. Ако вътре има някаква информация за растенията, то тя е по-скоро начин да споделим процеса, в който участвахме. Част от нея е „скрита“ като начин да притеглим вниманието върху самите растения.
Андреа Попйорданова Решихме да структурираме книгата въз основа на това как се срещнахме с растенията при първото и второто ни посещение, така че редът е хронологичен и следва детайлите, които забелязахме, например цветовете и къде точно дадени растения живеят.
Друг ключов елемент е корицата, която се разгръща и съдържа цялата необходима информация за разбирането на този пътеводител. Хората могат да се вдъхновят от него и да го използват и на други места, защото тези растения се срещат навсякъде из България. И най-вероятно ги няма в градските паркове. Инструкциите в нашия наръчник показват освен това как можем да се свържем с дадено място и как можем да се отнасяме към растенията по различен начин чрез наблюдение, мирис, вкус. В изданието присъства и рецепта за чай от билки, който приготвихме за дегустация по време уъркшопа. Освен упражненията, които Франческа спомена, наръчникът включва и основна информация за Въртопо, защото това е издание, представящо местността в този отрязък от време, докато все още изглежда така.
Има ли връзка между „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“ и предишни ваши проекти?
Франческа Кастанети От позицията на етноботаник смятам, че една от най-важните роли, които можем да заемем, е посредничеството между различни системи от знания, независимо дали става въпрос за доминиращия вид западно знание, системите от знания на коренните населения или традиционните знания. Определено в изданието се открива тази посредническа роля, но също и такава между хората и растенията.
Тъй като се обучавам и като билкар, се интересувам от намирането на по-уважителни начини на отношение към растенията. Харесва ми, че книгата е покана за установяване на връзка с растенията и дърветата и за търсене на различен поглед към растенията. Поглед, който да ги отдалечи от идеята за неодушевени предмети и да ги причисли като потенциални съюзници и същества, с които можете да водим разговор, като наблюдавате цветовете им, като забелязвате къде растат и сред други растения.
Мисля, че в някои части на света тази чувствителност все още е по-силна или по-разпространена. За щастие и в България, и в Италия все още има хора, които имат такова отношение към земята и растенията. Но като цяло е все по-рядко и се наблюдава едно общо прекъсване на връзката със земята, растенията и т.н. Предполагам, че изданието се вписва в по-широкото ми намерение да създам повече пространства за тези практики, чрез които можем да научим нови или да възстановим стари начини за отношение към растенията и земята.
Но истината е, че научните публикации не достигат до хората по същия начин, по който би могъл да го направи един художествен подход. За мен бе интересно да работя с артист и видя дали знанията ми могат да бъдат прочетени в нова светлина.
Андреа Попйорданова За мен от решаващо значение бе да поканя учен, който се интересува от възможностите на изкуството. Исках да работя с някого, който би имал желание да изследва какво може да направи един артистичен подход към знанията му и какво може да донесе един процес на сътрудничество към крайния резултат. В началото имахме само груба идея как ще протече работата ни, впоследствие всичко премина гладко, като заедно взимахме решения. За нас беше важно проектът да принадлежи и на двата свята, на научния и художествения, и нявсякъде да намерим начин да споделим наученото.
Comentarios