ПРЕГЛЕД 2025 – С ХРИСТО КАЛОЯНОВ ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ОТ КРАТЪК ОБЗОР
- viktoriadraganova
- 10.12
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: преди 3 дни
Тазгодишната анкета на „Журнал за социална визия“ събира гледните точки на наши колеги, куратори и критици, към най-важните събития и теми в изкуството през 2025 г. Поканихме участниците да посочват открояващите се изложби, проекти и фигури, отбележат ключови международни акценти, значими критически издания и медии, както и разочарованията, довели до напрежение в културната среда.
Последният материал, който публикуваме като част от серията, е на Христо Калоянов, куратор и критик на свободна практика. През 2024 г. заедно с Никола Стоянов и Филип Стоилов основават фондация „Временно пространство“ и съпътстващото я „Временно издателство“.
В края на ноември Виктория Драганова и „Журнал за социална визия“ отправиха покана към мен за кратък, „спортен“ пробег през открояващите се събития във визуалната сцена, може би с акцент към локалната сцена (термин придобил нова пейоративност в българския контекст около младежките социални групи), но без да се забравя и по-широкия международен контекст. Една от опорните точки за този обзор следва да включва коментар върху значима книга, текст, критика, медийна платформа или издателство – въпрос, върху който работя активно особено през последната година. В заключение, този преглед на събитията следва също така да включва най-голямото разочарование от годината, важните теми, които са се откроили, и посоките за развитие през следващата година.
След известен размисъл по темата съвсем естествено стигнах до извода, че е невъзможно, а може би още повече неуместно, да се прави подобен кратък преглед по предложеното задание, тъй като да се изброят имената на важните изложби само в страната би покрило изискването за обем, а какво остава дори и за кратък коментар върху тези усилия на художници, куратори, критици и културни работници. Макар последното често да се пренебрегва в собствения ни контекст, няма как да не се отбележи, че през годината множество изложби в някои от водещите институции като Софийска градска художествена галерия, Националната галерия – Квадрат 500 и Двореца, активиращата се да работи по по-задълбочени теми визуална програма на Куб - Топлоцентрала, предложиха множество както качествени, така и проблематични изложби, които ако не предизвикаха отзив в малкото съществуващи платформи за критика, то поне бяха от жив интерес за публиката на визуалните изкуства. Подобен фокус върху собствения контекст, както при подобни обзори, така и по предложеното задание, лесно обаче би създал впечатление за изолираност на българската визуална сцена или поне нейното самотно съществуване спрямо други водещи международни проекти на европейско ниво. Тук, инициативата на няколко останали частни галерии, както и на фестивални формати като БУНА – Форум за съвременно изкуство и Sofia Art Week бързо биха разсеяли подобно впечатление с богатата си програма от множество различни художествени проекти и с привличането на международни артисти да посетят страната, което неизбежно води и до така ценения обмен на идеи и перспективи.
SOFIA ART WEEK 8//GENDERFICATION, 2025, ориганизирано от Æther Sofia; куратор: Войн де Войн; галерия Doza и ОКИ Красно село; Снимки: Петя Михайлова и Леа Александрова
Действително при подобни обзори може да се каже, че отвъд личния пряк поглед върху процесите и събитията, най-полезни за осмисляне на случилото се през последната година процеси са както публикуваните критически отзиви, така и организационните и комуникационни стратегии при различните проекти. По отношение на публикуващата се критика положително може да се отбележи появата на нови автори, които активно и съвсем умело успяват да посочат и разгледат проблеми, натрупвания и възможности пред художествената сцена. Но по-същественият проблем тук е в свиването на дейността на активни доскоро платформи като „Ателие“ към Културния център на Софийски университет. Така Портал „Култура“ и съответно списание „Култура“, както и спорадичните публикации в сайта на Културния център, се превръщат в единствените медии, които публикуват художествена критика, което говори не толкова за криза на критиката или способността за критикуване (такава редовно бива демонстрирана при различни публични дискусии), а за проблеми в поддържането на медиите, което ако не друго е поне белег за подобие с други културни контексти от региона, а в известна степен и в глобален мащаб.
Така се оформя един от водещите въпроси пред културната сцена и в частност визуалната, а именно устойчивостта на определени стратегии за диалог върху художествените процеси, както и необходимостта от дългосрочна инвестиция както от частния сектор, така и от страна на държавата, която в българския случай все още трудно може отстоява културната си политика и приоритети (поредното забавяне на отворената покана за Венецианското биенале е само знак за това, а протестът на културния сектор по отношение управлението на ресурсите по Плана за възстановяване и устойчивост ясно показва дълбоката управленска некомпетентност в сектор култура). В този ред може би си струва да се спомене едно от тези успешни усилия, като бюлетина „Този месец“ на Open Art Files, който единствен предлага поне систематична обща информация за случилото се през годината.
Този отзив, който отдавна премина зададения лимит, в крайна сметка не спомена някое от нашумелите имена на изложби или някое грандиозно международно събитие, каквито със сигурност имаше, но ако не друго, то поне направи опит да посочи невъзможността за обзор и някои от разломите в културния контекст, водещи до подобно обстоятелство.
Коментари